Тайренецът направи гримаса, сякаш се замисли. Или се зачуди дали всъщност „най-голямата изгода“ за него не съвпада с нейната.
— Чувам, че трупът бил целият почернял и подут — рече на друга маса кльощав иллианец в тъмносиньо палто. — Чувам, че Съветничките заръчали да го изгорят. — Вдигна многозначително вежди и се потупа с пръст по носа, който му придаваше вид на язовец.
— Ако в града имаше чума, господин Азереос, Съветничките щяха да я обявят — спокойно отвърна слабата жена, която седеше срещу него. С изящните гребени в навитата й на руло коса изглеждаше хубава, макар и с малко лисиче лице, хладна като Айез Седай, но с тънки бръчици около очите. — Искрено ви съветвам да не си насочвате търговията към Люгард. В Муранди е много неспокойно. Благородниците никога няма да подкрепят Редран да събере армия. А там са намесени и Айез Седай, за това трябва да сте чули. Светлината само знае какво ще направят пък те. — Иллианецът сви притеснено рамене. Напоследък никой не знаеше какво ще направят Айез Седай, ако изобщо някой го бе знаел някога.
Кандорец със сиви косъмчета в брадата и голяма перла на лявото ухо се беше навел срещу някаква дебела жена в тъмносива коприна, чиято коса беше събрана на кок.
— Чувам, че Преродения Дракон бил коронован за крал на Иллиан, госпожо Шимел. — Намръщи се и челото му още повече се набръчка. — Предвид прокламацията на Бялата кула си мисля дали да не пратя пролетния си керван фургони по река Еринин за Тийр. Речният път може да е по-тежък, но Иллиан не е кой знае какъв пазар за кожи, че да рискувам толкова.
Дебелата жена се усмихна.
— Разправят, че не са го виждали да се мярка в Иллиан, откакто взе короната, господин Посавина. Във всеки случай Кулата ще се оправи с него, ако вече не го е озаптила, а тази заран получих вест, че Тийрският камък е под обсада. При това положение едва ли ще намерите добър пазар за кожи, нали? Не, Тийр не е най-доброто място за избягване на рискове. — Бръчките по челото на господин Посавина още повече се задълбочиха.
Ранд стигна до масичката в ъгъла, хвърли наметалото на гърба на стола, седна с гръб към стената и вдигна яката си. Човекът с острата челюст му донесе калаена чаша с димящо подправено вино, измърмори набързо благодарностите си за среброто и заситни, след като го извикаха от друга маса. Двете големи камини в двата края на помещението затопляха въздуха, но и да забелязваше някой, че Ранд седи с несвалени ръкавици, не му обръщаха внимание. Той се преструваше, че гледа в чашата си, но с едното око не изпускаше вратата към улицата.
Повечето от чутото не го интересуваше много. Подобни неща беше чувал и преди, а в някои случаи знаеше повече от хората, които бе подслушал. Мнението на Елейн например напълно съвпадаше с това на белоликата жена, а тя трябваше по-добре да познава Андор от фармадингската търговка. Обсадата на Камъка обаче беше нещо ново. Все пак засега нямаше причина да се безпокои за това. Камъкът никога досега не беше падал освен пред него, а той знаеше, че Аланна е някъде в Тийр. Беше усетил скока й от северния край на Фармадинг до някъде много по-далече на север, а след това, ден по-късно — до някъде далече на югоизток. Беше достатъчно далече, за да не може точно да определи дали е в Хадънския мрак или в самия Тийр, но бе сигурен, че е или на едното място, или на другото, с четири други Сестри, доколкото можеше да разчита на усета си. Щом като Мерана и Рафела успяха да получат това, което той искаше от Морския народ, можеха да го получат и от тайренците. Рафела беше тайренка и това трябваше да помогне. Светът трябваше да го изтърпи още малко. Налагаше се.
Висок мъж, загърнат в дълго наметало с качулка, която скриваше лицето му, влезе в гостилницата и очите на Ранд го проследиха до стълбището в дъното. Непознатият се заизкачва, отметна качулката си и разкри оредялата си сива коса. Лицето му беше бледо и пъпчиво. Не можеше да е този, когото имаше предвид прислужникът. Човек трябваше да е сляп, за да го вземе за Перал Торвал.
Ранд отново заби поглед във виното, а мислите му се вгорчиха. Мин и Нинив му бяха отказали да тъпчат още цял час по улиците, както се изрази Мин, и той подозираше, че само Аливия си прави труда да обикаля и да показва рисунките. Ако изобщо го правеше. Днес и трите бяха извън града, в хълмовете, както му подсказваше връзката с Мин. Тя изпитваше голяма възбуда от нещо. Трите бяха убедени, че Кисман е избягал, след като бе могъл да го убие, и че другите ренегати или са заминали с него, или изобщо не са идвали. Вече от няколко дни всички се мъчеха да го убедят да си тръгне. Поне Лан все още не беше се отказал.