— Забележителна жена е тази Кацуан — рече Аливия и оправи прошарената си с бели косми златиста коса. Пресипналият й провлечен говор прозвуча изпълнен с възхищение. — Много изрядно поставя задачите. Стриктна е. Може да учи.
— И ти понякога можеш да видиш гората, овча главо, стига да те заведат за носа до нея — каза Мин, скръстила ръце под гърдите си. Връзката предаде одобрение, но Ранд не мислеше, че е заради решението му да се откаже от търсенето на изменниците. — Не забравяй, че иска да й се извиниш за Кайриен. Мисли за нея като за своя леля, онази, която няма да търпи глупости, и по-лесно ще се оправите.
— Кацуан не е толкова лоша, колкото изглежда. — Нинив се начумери на другите две жени и ръката й посегна към провисналата на рамото й плитка, въпреки че те не бяха направили нищо, освен да я погледнат. — Наистина не е! И ние ще си оправим… различията… след време. Само това ще е нужно. Малко време.
Ранд се спогледа с Лан, който сви леко рамене и отпи. Ранд бавно издиша. Нинив имаше „различия“ с Кацуан, които щели да се оправят „след време“, Мин виждаше в жената строга леля, а Аливия — стриктна учителка. Първото щеше да предизвика искри, докато се оправи, доколкото познаваше Нинив, но второто и третото никак не му допадаха. Отпи от виното и се умисли.
Мъжете по масите не бяха достатъчно близо, за да чуят дори ако заговореше високо, но Нинив сниши глас и се наведе към Ранд.
— Кацуан ми показа какво правят два от моите тер-ангреали — прошепна тя с възбуден блясък в очите. — Обзалагам се, че онези украси, които носи на косата си, също са тер-ангреали. Моите ги разпозна още като ги докосна. — Усмихната, Нинив потупа с палец единия от трите пръстена на дясната си ръка, със светлозелено камъче. — Знаех, че това може да засича преливане на сайдар до три мили, ако го наглася, но според нея можело да засича и сайдин. Тя, изглежда, смята, че би трябвало да ми показва и от каква посока преливат, но не разбрахме как.
Аливия се извърна от камината и изсумтя шумно, но също сниши глас и каза:
— А ти беше много доволна, след като и тя не можа. На лицето ти го видях. Как можеш да си доволна от незнанието, от невежеството си?
— Ами защото и тя не знае всичко — измърмори Нинив и погледна сърдито високата жена, но миг след това усмивката й се върна. — Най-важното нещо, Ранд, е ето това. — Ръцете й се спряха на тънкото коланче с геми около кръста й. — Тя го нарече „кладенец“. — Той се сепна, защото нещо невидимо го забърса по лицето, а тя се изкикоти. Нинив се изкикоти! — То наистина е кладенец — изсмя се тя и покри устните си с пръсти, — или бъчва, както искаш го наречи. И е пълно със сайдар. Не е много, но трябва само да обгърна сайдар през него, все едно че е ангреал. Не е ли великолепно?
— Страхотно — отвърна той без особен ентусиазъм.
Кацуан значи обикаляше насам-натам с тер-ангреали в косата си, така ли? И най-вероятно с някой от тези техни „кладенци“, иначе нямаше да може да го познае. Светлина, а той си въобразяваше, че никой досега не е намирал два тер-ангреала, които да правят едно и също. Срещата тази вечер с нея щеше да е достатъчно неприятна, за да знае на всичко отгоре и че тя може да прелее, дори тук.
Тъкмо се канеше да помоли Мин да дойде с него, когато госпожа Кийни нахлу в гостилницата. Бялата кифла на тила й беше стегната толкова здраво, сякаш се бе помъчила да смъкне кожата от лицето, си. Жената хвърли мнителен, изпълнен с неодобрение поглед към Ранд и Лан и присви устни, сякаш се зачуди какво са сгрешили двамата. Беше я виждал да гледа по същия начин търговците, отседнали в хана. Поне мъжете търговци. Ако спалните й не бяха удобни и храната толкова добра, един гост нямаше да има.
— Това го донесоха за мъжа ви тази сутрин, госпожо Фаршоу — рече тя, подаде на Мин някакво писмо, запечатано с груб печат от червен восък, и острата й брадичка се вирна. — И за него разпитваше някаква жена.
— Верин — бързо каза Ранд, за да предотврати въпросите и да се отърве от ханджийката. Кой можеше да знае, че е тук, за да му прати писмо? Кацуан? Някой от ашаманите с нея? Или някоя от другите Сестри? Загледа намръщено сгънатия в ръцете на Мин лист, изпълнен с нетърпение ханджийката да се махне.
Устните на Мин трепнаха и тя така упорито се стараеше да не поглежда към него, че той разбра, че е събудил усмивката й. По връзката се прокрадна весела струйка.