— Искрено благодарим за предложението — отвърна Алеиз, — но предпочитаме първо да се свържем с Тар Валон. — За да договорят по-висока цена. Е, добре. Каквото трябва да бъде, ще бъде. — Имате ли нещо против да ни кажете как разбрахте… Кацуан я прекъсна отново.
— Май пропуснах да спомена, че тримата мъже зад мен са Аша’ман.
Тримата пристъпиха напред, както им беше наредено, и тя бе длъжна да признае, че наистина изглеждаха опасни. Деймир с прошарената коса приличаше на посивял мечок с болен зъб, хубавецът Джаар — на мършав леопард, а Ибин с немигащия си поглед беше особено застрашителен, което навярно идваше от момчешкото му лице. Определено въздействаха на Съветничките. Някои от тях само помръднаха в креслата си, сякаш искаха да се поотдръпнат, но Киприен зяпна, малко неприятно с тези нейни редки зъби. Сибайн, със сивата й като на Кацуан коса, хлътна в креслото си и започна да си вее с костеливата си длан, а устата на Кумир се изкриви, сякаш се канеше да повърне.
Алеиз беше изградена от по-яко вещество, но и тя малко пребледня.
— Казах ти вече, че Аша’ман могат свободно да влизат в града, стига да спазват закона. Ние не се страхуваме от Аша’ман, Кацуан, макар че съм длъжна да го кажа: изненадана съм, че те виждам в тяхната компания. Особено след предложението, което току-що направи.
Значи сега беше само „Кацуан“, така ли? Все пак съжаляваше, че трябва да прекърши Алеиз. Управляваше Фармадинг добре, но след тази нощ едва ли щеше да може да се съвземе.
— Нима забравяш какво още се случи днес, Алеиз? Някой преля в самия град. — Съветничките отново се размърдаха и повечето се смръщиха угрижено.
— Отклонение. — Хладината в гласа на Алеиз се беше стопила и се бе сменила с гняв и може би нотка на страх. Очите й светеха мрачно. — Може би стражите са сбъркали. Никой от разпитаните не е забелязал нещо, което да предполага…
— Дори това, което смятаме за съвършено, може да си има пукнатини, Алеиз. — Кацуан привлече от своя „кладенец“ и пое съвсем малко от сайдар. Имаше опит; малкото златно колибри не можеше да удържи колкото коланчето на Нинив. — Пукнатините могат да не се забележат с векове. — Сплитът на Въздух, който изпреде, бе достатъчен, за да повдигне коронката с бляскави скъпоценни камъчета от главата на Алеиз и да я положи в нозете й. — Но бъдат ли открити, всеки, който има очи, може да ги види.
— Тринадесет чифта смаяни очи се втренчиха в коронката. Съветничките до една се смразиха и забравиха да дишат.
— За мен поне тази пукнатина е зейнала като врата на плевник — заяви Деймир. — Мисля, че стои по-добре на главата ви.
Сиянието на Силата изведнъж грейна около Нинив и коронката се понесе към Алеиз, и се забави в последния миг, за да кацне съвсем лекичко над обезкръвеното й лице, вместо да я халоса по главата. Светлината на сайдар обаче не изчезна от момичето. Хубаво, нека да си пресуши Кладенеца.
— Ще… — Алеиз преглътна. — Ще бъде ли достатъчно, ако само ви го предадем? — Дали имаше предвид Кацуан, или ашаманите, не стана ясно дори за нея самата.
— Мисля, че да — кротко отвърна Кацуан и Алеиз смъкна рамене като кукла с отрязани конци. Колкото и да бяха слисани от преливането, Съветничките се спогледаха питащо. Очите им пробягаха към Алеиз, лицата им се вкочаниха и те си закимаха. Кацуан вдиша много дълбоко. Обещала бе на момчето, че каквото и да прави, ще го прави за негово добро, не за доброто на Кулата или за когото и да било друг, и ето че сега бе прекършила една добра жена заради неговото добро. — Много съжалявам, Алеиз — каза тя.
„Сметката, която трупаш, вече доста набъбва, момче.“
Глава 35
С Чедан Кал
Ранд подкара по широкия каменен мост на север към Кемлинската порта, без да поглежда назад. Слънцето, бледозлатиста топка, току-що се бе издигнало над хоризонта на безоблачното небе, но въздухът беше студен и дъхът му излизаше на пара, а езерните ветрове развяваха наметалото му. Той обаче не усещаше мраза, освен като нещо далечно и несвързано със самия него. Беше по-изстинал и от най-студената зима. Стражите, дошли да го извадят от килията предната нощ, се изненадаха, като го завариха да се усмихва. Усмивката още си беше на устните му. Нинив беше Изцерила отоците му с последните остатъци от сайдар в колана си, но едрият офицер с тъпата физиономия, който излезе на пътя да ги спре, се стресна като го видя, сякаш лицето му все още беше подуто и червено.
Кацуан се наведе от седлото, прошушна на офицера няколко думи и му подаде сгънат лист. Той я изгледа намръщено и зачете, след което извърна изумен глава към кротко чакащите зад нея на конете мъже и жени. Започна отново от началото на листа, замърда беззвучно устни, сякаш искаше да се увери във верността на всяка дума. И нищо чудно. Подпечатана с печатите на всичките тринадесет Съветнички, заповедта изрично посочваше, че се отменят всякакви проверки на мирновръзи и всякакво претърсване на товарните коне. Имената на хората от тази свита трябваше да се заличат напълно от регистрите, а самата заповед да бъде изгорена. Всички те изобщо не бяха идвали във Фармадинг. Никакви Айез Седай, никакви Ата-ан Миере, никой.