— Не са много далече от истината.
Добрайн Таборвин, нисък мъж с обръснато и напудрено чело — останалата част от косата му бе почти напълно побеляла — го изгледа с безстрастните си тъмни очи. Трудно можеше да мине за чаровник, но беше стабилен. По тъмното му кадифено палто от шията чак до коленете се спускаха синьо-бели ивици. Пръстенът му с печат беше с рубин, а още един рубин носеше на яката си — неголям, но доста пищна украса за кайриенец. Беше Върховният трон на своя Дом, с повече битки зад гърба си от всеки друг, и не беше от боязливите. Беше го доказал при Думайски кладенци.
Но пък и набитата сивокоса жена, чакаща търпеливо реда си до него, също не изглеждаше уплашена. За разлика от благородното изящество на Добрайн, сдържано кафявите вълнени дрехи на Идриен Тарсин изглеждаха невзрачни като на дюкянджийка от средна ръка, но и тя притежаваше немалко власт и достойнство. Идриен беше Главната надзорница на Академията, титла, която сама си беше присвоила, след като повечето учени и механици тук се бяха самоназовали кой майстор-надзорник на това, коя — надзорница на онова. Ръководеше школата със здрава ръка и вярваше в практичните неща, все едно дали ставаше дума за нови начини за настилане на пътища, или правене на бои, за подобрения в леярството или изобретения в мелничарството. И освен това вярваше в Преродения Дракон. Дори да не беше практично, бе прагматично и това я задоволяваше.
Ранд отново се обърна към прозореца и изтри кръгчето. Може пък да беше за загряване на вода — в някои от тези бъчви като че ли все още имаше вода. В Шиенар използваха големи метални цилиндри за загряване на вода за баните. Но защо на фургон?
— Някой да си е тръгнал незабавно след заминаването ми? Или неочаквано?
Не го допускаше. Не и за някой, който е от значение за него. При толкова пощенски гълъби и очи и уши на Бялата кула… а и Мазрим Таим; не биваше да забравя за Мазрим Таим; на това име Луз Терин изръмжа безсловесно в главата му… при толкова много гълъби, шпиони и бъбриви езици само до няколко дни целият свят щеше да узнае, че е изчезнал от Кайриен. Цялата част от света, която имаше значение, тук и сега. Кайриен бе престанал да бъде теренът на предстоящата битка. Отговорът на Добрайн го изненада.
— Никой освен… Айлил Риатин и една от официалните представителки на Морския народ липсват след… нападението. — Много кратка пауза, но пауза все пак. Изглежда, и той не беше съвсем сигурен какво е станало. Но щеше да си удържи на думата. Доказал го бе при Думайски кладенци. — Не са намерени тела, но може да са убити. Надзорницата на вълните на Морския народ обаче отказва да приеме тази възможност. Цяла буря вдигна с настояванията си да й намеря Айлил. Всъщност тя може да е напуснала града и да е някъде в околностите. Може да е отишла при брат си, въпреки клетвите си пред вас. Тримата ви ашамани все още са в Слънчевия палат. Флин, Наришма и Хопвил. Присъствието им само изнервя хората. Много повече отпреди.
Главната надзорница се окашля и се чу как обувките й изтропаха по дървения под. Друг ако не, нея определено я изнервяха.
Ранд изключи ашаманите. Освен ако не беше много по-близо до палата, никой от тримата не бе достатъчно силен, за да усети, че е отворил Портал тук. Тримата не бяха участвали в покушението срещу него, но ако авторът му беше по-хитър, можеше да е предвидил провала. И да е предвидил да запази свой съучастник край него, в случай че оцелее.
„Няма да оцелееш — прошепна Луз Терин. — Никой от нас няма да оцелее.“
„Я да спиш!“ — помисли си раздразнено Ранд. Знаеше, че няма да оцелее. Но му се искаше. В главата му прокънтя издевателски смях, но бързо заглъхна. Плешивецът долу на двора вече караше хората си да слизат от фургона и доволно потриваше ръце. И на всичко отгоре като че ли им държеше реч!
— Айлил и Шалон са живи и не са избягали — каза Ранд. Беше ги оставил овързани и със запушени усти под един креват и до няколко часа слугите щяха да ги намерят, макар че щитът, който бе изтъкал около Ветроловката на Морския народ, щеше да се разпадне преди това. Дотогава двете жени щяха да успеят да се освободят сами. — Потърсете Кацуан. Тя трябва да ги държи в палата на лейди Арилин.
— Кацуан Седай влиза и излиза от Слънчевия палат, сякаш е неин — каза Добрайн, — но как е могла да ги измъкне незабелязано? И защо? Айлил е сестра на Торам, но неговите претенции за Слънчевия трон вече са прах, ако изобщо са имали някаква стойност. Сега тя е без значение дори като разменна монета. Колкото до задържането на важна особа от Ата-ан Миере… С каква цел?