Перин Айбара крачеше към високата къща на някакъв търговец, сега обитавана от Масема, без да обръща внимание на шибащия наметалото му вятър. Обедното слънце не грееше и мразовитият въздух хапеше жестоко. Лицето на Перин бе спокойно, макар да беше толкова ядосан, че не усещаше дори студа. Едва удържаше ръцете си да не посегнат към дръжката на секирата. Масема нямаше да го нарече Пророка, поне в ума си — никога! — Масема най-вероятно беше кръгъл глупак и със сигурност безумец. Властен глупак при това, по-властен от повечето крале, и безумец на всичко отгоре.
Телохранителите на Масема изпълваха улицата от единия до другия край и продължаваха нататък по ъглите на другите улици. Кокалести типове, навлекли крадени копринени одежди, безбради чираци с дрипави палта, доскоро шишкави търговци, облечени в останките от някогашните си фини вълнени палта. Дъхът им излизаше на бяла пара и някои, които нямаха наметала, потръпваха от студа, но всички стискаха кой копие, кой арбалет. Все пак, външно поне, не изглеждаха враждебни. Знаеха, че се познава с Пророка, и го зяпаха така, сякаш очакваха да подскочи и да полети. Или най-малко да направи няколко кълбета във въздуха. Ноздрите му отделиха мириса на пушека от градските комини. Повечето мъже воняха на стара пот и немити тела, на нетърпение и страх. И на някаква странна треска, която не бе разпознавал досега, треска, отразила лудостта на самия Масема. Враждебни или не, можеха да го убият, както и всеки друг, стига Масема да им кажеше една дума. Цели народи бяха готови да изколят, стига Масема да им кажеше една дума. Докато ги душеше, изпита по-смразяващ студ дори от зимния вятър. Зарадва се като никога досега, че бе отказал на Файле да дойде с него.
Мъжете, които бе оставил с конете, играеха на зарове до животните, или поне се правеха, че играят върху разчистените от снега камъни. Не можеше да се разчита на Масема, така че те обръщаха повече внимание на къщата и стражите й, отколкото на играта. Тримата Стражници наскачаха, щом се появи, и очите им се извърнаха към спътничките му, крачещи след него. Знаеха какво са изпитали техните Айез Седай там, вътре. Неалд се оказа по-муден, спря се да прибере заровете и монетите. Вятърничав човек беше този ашаман, все поглаждаше къдравите си мустаци, перчеше се и се подхилваше на жените, но сега се изправи на пръсти, изпънат и наежен като котарак.
— Помислих, че ще трябва да си пробиваме път с бой — промърмори Илиас до рамото на Перин.
Златните му очи обаче грееха кротко. Висок и мършав старец с плъстена шапка с широка периферия, с побеляла коса, стигаща до кръста му, и дълга брада, спускаща се до гърдите. С дълъг нож на колана, вместо меч. Нищо, че е бил Стражник навремето. И все още беше, в известен смисъл.
— Това е единственото, което стана като хората — отвърна му Перин и взе юздите на коня си от Неалд. Ашаманът вдигна въпросително вежда, но Перин поклати глава — не го интересуваше въпросът — и Неалд не каза нищо, а само подаде юздите на втория кон на Илиас и се метна на своя пъструшко.
Перин нямаше време да се занимава с въсенето на мурандиеца. Ранд го беше изпратил да му доведе Масема и Масема идваше. Както винаги напоследък, щом се сетеше за Ранд, в главата му се завихряха цветове, и както винаги той се постара да не им обръща внимание. Масема беше твърде тежък проблем за Перин, за да си губи времето с някакви си цветове. Проклетникът Масема смяташе за светотатство, ако някой друг освен Ранд докосва Единствената сила. Ранд според него не беше всъщност смъртен: той беше самата въплътена Светлина! Така че никакво Пътуване, никакъв бърз отскок от Кайриен през Портал, отворен от някой ашаман, колкото и да се беше мъчил Перин да вкара малко разум в главата на Масема. Щяха да яздят всичките тези над четиристотин левги през Светлината само знае какво. И при това да пазят в пълна тайна кои са самите те, както и кой е Масема. Такива бяха разпорежданията на Ранд.
— Остава само един начин, за който се сещам, момче — рече Илиас, сякаш го беше чул да си говори на глас. — Но шансът е малък. Сигурно ще е по-добре да го ударим тояга по главата и да си пробием път с бой.