Перин изръмжа, отвратен този път от себе си. Чиад и Баин, и кой ли още? Колкото и да го беше заслепил страхът за Файле, това поне можеше да попита. Щом искаше да си я върне, трябваше да удуши страха и да разбере. Но беше все едно да удушиш дърво.
Хората по хълма вече се раздвижваха. Някой бе отвел коня му, а мъжете от Две реки оставяха кръга по билото, връщаха се към лагера си на групи и си подвикваха какво щели да направят, ако ония долу с пиките били нападнали. Тук-там някой подпитваше на висок глас какво става с Файле, знае ли някой дали е жива и здрава и няма ли да тръгнат да я търсят, но други му изшъткваха и поглеждаха угрижено към Перин. Гай-шайн си шетаха кротко сред цялата тази суматоха. Ако някой не им заповядаше да спрат, щяха да правят същото дори да избухнеше битка, без да вдигнат ръка нито да помогнат, нито да попречат. Всички Мъдри се бяха прибрали в една от шатрите си със Сеонид и Масури и платнищата на входа не само че бяха спуснати, но и завързани. Не искаха да ги безпокоят. Щяха да обсъждат Масема, спор нямаше. Сигурно спореха как точно да го убият, без той и Ранд да разберат, че са го направили.
Ядосан, Перин удари юмрук в дланта си. До този момент направо беше забравил за Масема. Той уж трябваше да пристигне тук до вечерта със своята „почетна гвардия“ от сто души. С повечко късмет, дотогава майенските съгледвачи щяха да са се върнали, а Илиас и мъжете с него — скоро след тях.
— Милорд Перин? — каза Грейди зад гърба му и той се обърна. Двамата ашамани стояха притеснено пред конете си. Грейди вдиша дълбоко, а Неалд му кимна да го окуражи. — Двамата можем да покрием доста разстояние с Пътуване. И ако я спипаме тая пасмина, дето са я отвлекли… ами, няколкостотин айилци едва ли ще могат да попречат на двама ашамани да я върнат.
Перин отвори уста да им каже да тръгват веднага, но тутакси я затвори. Грейди, вярно, беше селяк, но не и ловец или горянин. А според Неалд всяко населено място без каменна стена беше село. Сигурно можеха да различат човешка следа, но едва ли някой от двамата щеше да разбере в коя посока върви. Той, разбира се, можеше да тръгне с тях. Не беше добър колкото Джондин, но… Да тръгне и да остави Данил да се разправя с Арганда? И с Масема? Да не говорим за мътните кроежи на Мъдрите.
— Отивайте да се стягате за път — каза им кротко. Къде ли беше Балвер? Никъде не се мяркаше. Едва ли и той бе хукнал да търси Файле. — Може да потрябвате тук.
Грейди примигна изненадано, а Неалд зяпна.
Перин им обърна гръб и закрачи към ниската шатра с вързаното платнище на входа. Нямаше начин да се отвържат каишките отвън. Щом Мъдрите искаха да не ги безпокоят, значи искаха да не ги безпокоят, все едно дали си вожд на клан, или някой друг. В това число някакъв си влагоземец, задръстен с титлата „лорд на Две реки“. Той извади ножа си и се наведе да среже каишките, но преди да пъхне острието в тесния процеп, платнищата се дръпнаха, сякаш някой ги разтвори отвътре. Перин се изправи и зачака.
Платнищата се разтвориха и излезе Неварин. Шалът й беше вързан на кръста, но освен парата от дъха й нищо не показа, че тя усеща мразовития въздух. Зелените й очи изгледаха ножа в ръката му, тя опря юмруци на бедрата си и гривните по ръцете й издрънчаха. Кльощава беше като скелет и едва с една педя по-висока от Нинив, но все на нея му напомняше. Остана така, без да мръдне, препречвайки му пътя.
— Буен си, Перин Айбара. — Каза го кротко, но Перин остана с впечатлението, че се чуди дали да не му скъса ушите. Също като Нинив. — Макар че е разбираемо при тези обстоятелства. Казвай какво искаш?
— Как… — Млъкна, колкото да преглътне. — Как ще се държат с нея?
— Не мога да кажа, Перин Айбара. — Лицето й беше съвсем безизразно. Айез Седай уроци можеха да взимат от айилките. — Взимането на влагоземци в плен е против обичая, освен ако са Дървоубийци, макар че и това се промени. Както и ненужното убийство. Но мнозина отказаха да приемат истините, разкрити от Кар-а-карн. Някои ги хвана Замъгляването и си хвърлиха копията, но може и отново да са ги вдигнали. Други просто напуснаха, за да живеят, както те вярват, че сме длъжни. Не мога да ти кажа какви обичаи са опазени или изоставени от тези, които изоставиха и кланове, и септи. — Единственото чувство, което изрази, беше леката нотка на отврат към онези, които са изоставили клановете и септите си.
— Светлина, все пак трябва да имате някаква представа! Не може да допускате, че…
— Не бъди глупав — рязко го прекъсна тя. — Мъжете често са глупави при подобни обстоятелства, но ние имаме нужда от теб. Не мисля, че ще се отрази добре на положението ти сред влагоземците, ако се наложи да те вържем, докато се успокоиш. Прибери се в шатрата си. Ако не можеш да си сдържаш мислите, пий, докато се напиеш. И не ни безпокой, когато сме на съвет. — Шмугна се в шатрата и платнищата се затвориха. След миг отвътре ги вързаха отново.