Оказа се, че не се налага да се притеснява за Арела. Тайренката се вкочани, когато едната от Девите я вдигна и я метна на рамото си — натоварената жена се престори, че залита, и пръстите на свободната й ръка бързо се размърдаха, при което другата Дева се изсмя под булото си — но след като хвърли поглед към Баин и Чиад, кротко отпуснали коремчета върху раменете на двамата си айилци, Арела само се нацупи и също се отпусна. Ласайл изписка, когато едрият мъж, който я държеше, рязко я извъртя и я метна на рамо в същото унизително положение, но скоро притихна, макар че лицето й си остана изчервено от срам. Явно от подражанието им на айилците все пак имаше някаква полза.
Алиандре и Мейгдин обаче, последните жени, от които Файле очакваше неприятности, се оказаха съвсем друг случай. Щом разбраха какво става, двете се задърпаха яростно. Не беше чак борба — само две голи и изтощени жени, с вързани на гърбовете им лакти, но се виеха, викаха и ритаха всеки, който се опиташе да ги приближи. Мейгдин дори захапа за ръката един невнимателен айилец и увисна, без да отваря зъби.
— Престанете, глупачки! — извика им Файле. — Алиандре! Мейгдин! Оставете ги да ви носят. Подчинете се! — Нито слугинята, нито васалната й обърнаха внимание. Мейгдин изръмжа като разярена лъвица, без да отваря уста. Алиандре я събориха на снега, но тя продължи да вика и да рита. Файле отвори уста да им заповяда отново.
— Гай-шайн да мълчи — изпръхтя Ролан и я плесна силно по задника.
Тя стисна зъби и измърмори. Което й спечели още едно плесване! Мъжът й беше прибрал ножовете и ги беше затъкнал в колана си. Само един да можеше да издърпа… Не. Каквото трябва да се изтърпи, ще се изтърпи. Смяташе да се спаси, а не да прави безполезни опити.
Съпротивата на Мейгдин продължи малко по-дълго от тази на Алиандре, докато двама мъже с бичи вратове не разтвориха челюстите й. Двама! За огромна изненада на Файле, вместо да напердаши Мейгдин, захапаният отърси кръвта от ръката си и се разсмя! Това обаче не я спаси. Слугинята на Файле на минутата се оказа по лице в снега до кралицата. Само няколко мига ги оставиха да пъшкат и да се въртят от студа. Двама айилци, едната беше Дева, излязоха от близките дървета с дългите пръчки в ръце, стъпиха на плещите им, отместиха с ръце вързаните им лакти и скоро по белите бедра на жените цъфнаха червени дири.
Отначало двете продължиха борбата — извиваха се яростно в снега въпреки здравата хватка. Съпротивата им сега беше още по-безполезна, отколкото докато бяха прави. Едва можеха да се надигнат над кръста, мятаха яростно глави и извиваха китки. Алиандре не спираше да крещи, че не могат да се държат така с нея — нещо съвсем разбираемо за кралица, макар и глупаво при тези обстоятелства. Явно можеха, щом го правеха. За изненада на Файле, Мейгдин също повиши глас и закрещя пронизително в същия дух. Човек направо можеше да я вземе за кралска особа, а не за слугиня. При това Файле знаеше със сигурност, че Лини е пердашила с пръчка Мейгдин без всичките тези преструвки. Във всеки случай кресливият ропот на двете жени изобщо не им помогна. Методичният пердах продължи, докато двете не заритаха и не зареваха безсловесно, а и след това. Когато накрая ги вдигнаха и ги метнаха на раменете си като останалите пленнички, двете провиснаха и заридаха горко, отказали се от всякаква борба.
Файле не изпита съчувствие. Според нея тези глупачки си го бяха напълно заслужили. Дори да се оставеха настрана премръзванията и изранените стъпала, колкото по-дълго останеха без дрехи, толкова по-голяма беше вероятността някоя от тях да не оцелее, за да се спаси. Шайдо явно ги водеха към някакъв подслон, а Алиандре и Мейгдин само ги бавеха. Дори четвърт час да беше, всяка минута голи на студа можеше да е от значение на границата между живота и смъртта. Отгоре на всичко айилците сигурно щяха да престанат да ги пазят толкова зорко, след като намереха подслон и напалеха огън. А като ги поносеха, щяха да си починат. Щяха да имат шанс. Стига да се появи.