Глупакът му с глупак! Всичко у Таланвор го отличаваше като опитен воин, въпреки че произходът му не беше съвсем ясен. Но да тръгне сам след айилците беше все едно заек да гони невестулки. „Светлина, как бих искал да съм с него! Не трябваше да слушам Берелайн за засадите.“ Но се оказа, че имало и друга засада. Съгледвачите на Арганда навярно бяха загинали по същия начин. Трябваше да тръгва. Крайно време беше.
— Да — отвърна гласно Перин. — Казах му, че може. — Макар и да му беше казал обратното, щеше да му го намекне по-късно. Лордовете понякога трябва да постъпват точно така. Стига да го видеше отново жив. — Ти май също искаш да тръгнеш да ги търсиш?
— Аз… много обичам Мейгдин, милорд — отвърна Джил. Гласът му прозвуча изпълнен с кротко достойнство и малко твърдо, сякаш Перин му беше намекнал, че е твърде стар и дебел за такова начинание. Определено замириса раздразнено. Трънливо някак и настръхнало, въпреки че зачервеното му от студа лице си остана спокойно. — Не като Таланвор, разбира се… но все пак много я обичам. Както и лейди Файле, разбира се — добави припряно той. — Но все пак Мейгдин все едно че съм я познавал цял живот. Тя заслужава по-добра участ.
Въздишката на Перин излезе на бяла пара пред устата му.
— Разбирам, Джил.
Така си беше. Той самият искаше да спаси всички, но знаеше, че ако се наложи да избира, щеше да вземе Файле и да остави другите. Беше готов на всичко, с всичко щеше да се примири, само да спаси нея. Въздухът бе натежал от конска миризма, но той помириса още нечие раздразнение и се озърна през рамо.
Зад цялата бъркотия от коне и хора Лини се взираше с гняв към него и се отместваше съвсем леко наляво-надясно, колкото да не я стъпчат случайно бутащите се да оформят раздърпания си строй мъже. Едната й костелива длан придържаше края на наметалото, а другата стискаше месингов боздуган с остри шипове, дълъг колкото ръката й. Цяло чудо, че не беше заминала с Таланвор.
— Ще разбереш веднага след мен — обеща й той. Ръмженето в корема му изведнъж властно му напомни за овнешката яхния, която толкова самонадеяно беше презрял. Почти усети вкуса на овнешкото и зеленчуците в устата си. Челюстите му изпукаха от нова прозявка. — Прощавай, Лини — каза той. — Нощес почти не спах. И не съм хапнал и залък. Да е останало нещо? Малко хляб и каквото още там има.
— Всички отдавна се нахраниха — сопна се тя. — И трохите са ометени, котлите са лъснати и прибрани. Като ядеш от много блюда, заслужаваш да те заболи коремът. Особено ако не са твоите блюда. — Старата замърмори сърдито и отново го изгледа с укор, след което закрачи широко и се отдалечи, ядосана на целия свят.
— Много блюда ли? — измърмори Перин. — Аз от едно не съм ял. Това ми е проблемът, а не че ме е заболял коремът. — Лини се провираше през гъмжилото от коне и хора към стана. Трима-четирима я заговориха и тя изджавка на всекиго по нещо, при това им размаха боздугана да не би да не са я разбрали ясно. Горката, сигурно си беше загубила ума заради Мейгдин. — Да не е някоя от нейните поговорки? Те обикновено са по-смислени.
— Ааа… ами, колкото до това, видите ли… — Джил отново свали шапката си, надникна в нея, нищо не намери вътре и я нахлупи обратно. — Аз… такова… ще взема да нагледам колите, милорд. Да съм сигурен, че всички са готови.
— И слепец може да види, че са готови — спря го Перин. — Какво има?
Джил отчаяно завъртя глава да си намери друго извинение. Като не намери, повяхна.
— Ами… все ще го чуете рано или късно — изломоти бившият ханджия. — Виждате ли, милорд, Лини… — Вдиша дълбоко, преди да продължи. — Тя тази заран отиде до стана на майенците, още преди да съмне, да види как сте и… хм… защо не се върнахте. Шатрата на Първата била тъмна, но една от слугините й била будна и казала на Лини… Намекнала й де… Искам да кажа… ама не ме гледайте така, милорд!
Перин се постара да заглади малко лице, но с гласа не го докара.
— Огън да ме гори дано, спах в оная шатра бе, човек. Само това! А ти да й го кажеш!
Дебелият мъж се преви от силен пристъп на кашлица.
— Аз ли? — Джил се окашля още веднъж, за да може да заговори. — Искате аз да й го кажа? Тя главата ще ми строши само да й спомена такова нещо! Тая жена според мен се е родила във Фармадинг и когато се е родила, са трещели гръмотевици. Сигурно като се е родила, е казала на гръмотевицата да млъкне. Така ще е било.