— Пленили са само жени?
Кръглоликата Бриайн поклати глава.
— Трима мъже са щели да ги направят гай-шайн, според мен, но са се сражавали упорито и са ги убили с нож или копие. Всички останали са загинали от стрели.
— Не е както си го мислиш, Перин Айбара — припряно и с тревога заговори Елиенда. Беше висока и с широки рамене и лицето й беше почти майчински угрижено, макар той лично да я бе видял веднъж как свали с юмрук един мъж. — Да нараниш гай-шайн е все едно да посегнеш на дете или на ковач. Грешно е било да пленяват влагоземци, но не мога да повярвам, че са престъпили обичая чак толкова. Сигурна съм, че няма да бъдат наказвани дори, стига да се държат покорно, докато се съвземат. Има други, които ще им го покажат. — Други. Пак Баин и Чиад.
— В каква посока са тръгнали? — попита той. Можеше ли Файле да се държи покорно? Трудно му беше да си го представи. Дано се опиташе поне, докато я намери.
— Почти на юг — отвърна Сюлин. — Повече на юг, отколкото на изток. След като снегът покри следите им, Джондин Баран намери други следи. По тях са тръгнали другите. Вярвам му. Той вижда като Илиас Мачира. А много има за виждане. — Мушна снопа копия под калъфа на лъка си на гърба, окачи кръглия щит на дръжката на ножа на колана си, пръстите й зашаваха в ръчния им говор, а Елиенда развърза друг, по-голям вързоп и й го подаде. — Там се движат много хора, Перин Айбара, и стават странни работи. Но първо виж това. — Сюлин разгъна друга срязана рокля, този път зелена. Май Алиандре беше облечена с нея, спомни си той. — Тази я намерихме на същото място, където са хванали жена ти. — Вътре бяха увити петдесетина айилски стрели. Върховете на повечето бяха окървавени и веднага му замириса на съсирена кръв.
— Таардад — каза Сюлин, вдигна една от стрелите и веднага я хвърли на земята. — Миагома. — Хвърли още две настрана. — Гошиен. — Това предизвика гримаса на лицето й. Самата тя беше Гошиен. Клан след клан, изреди ги всички, освен Шайдо, пускайки стрелите по снега. Вдигна срязаната рокля с останалите стрели в двете си ръце и ги хвърли наведнъж: — Шайдо! — довърши многозначително.
Притиснал роклята на Файле до гърдите си — мирисът от нея облекчаваше болката му и в същото време я правеше още по-непоносима, — Перин изгледа намръщено разпилените в снега стрели.
— Твърде много Шайдо — промълви той. А трябваше всички да са затворени в Камата на Родоубиеца, на петстотин левги оттук. Но ако някои от Мъдрите им са се научили да Пътуват… Или навярно Отстъпниците… Светлина, бълнуваше като оглупял — какво общо можеха да имат Отстъпниците с това? — бълнуваше, вместо да мисли. Умът му обаче беше толкова изтощен, колкото и тялото му. — Останалите са хора, които не могат да приемат Ранд за Кар-а-карн. — Проклетите цветове заиграха отново в главата му. Сега нямаше време за нищо освен за Файле. — Присъединили са се към Шайдо. — Част от Девите извърнаха очи. Елиенда го изгледа с гняв. Знаеха, че някои бяха постъпили точно така, но това беше едно от нещата, които не искаха да се изрича гласно. — Колко горе-долу са според вас? Не може да са целият клан, нали? — Ако Шайдо се бяха появили вкупом, мълвата за набезите им щеше да се пръсне надалече. Въпреки всички други бедствия, цяла Амадиция щеше да го знае.
— Предостатъчно, според мен — измърмори едва чуто Винтер. Перин, изглежда, не трябваше да го чуе.
Сюлин забърка във вързопите и извади парцалена кукла, облечена в кадин-сор.
— Илиас Мачира намери това малко преди да тръгнем обратно, на около четиридесет мили оттук. — Поклати глава и за момент гласът й, както и мирисът, станаха… стреснати. — Каза, че я подушил под снега. Двамата с Джондин Баран откриха и драскотини по дърветата, оставени са от коли, казват. Много коли. Щом има и деца… Изглежда, че са цяла септа, Перин Айбара. А може да е и повече от една. Дори една септа ще разполага с най-малко хиляда копия, че и с повече. Всеки освен ковача ще вдигне копието, ако потрябва. И са на много дни път от нас. Сигурно повече, отколкото си мисля, в този сняг. Но вярвам, че онези, които са пленили жена ти, ще се съберат с тях.
— Ковачът вече вдигна копието — промълви Перин като на себе си. Хиляда копия, ако не и повече. Той разполагаше с над две хиляди, ако се смяташе Крилатата гвардия и хората на Арганда. Но срещу айилците това съотношение щеше да е в полза на Шайдо. Докосна куклата в жилавите ръце на Сюлин. Дали някое дете Шайдо не плачеше сега за изгубената си играчка? — Тръгваме на юг.
И понечи да обърне Стъпко, но Сюлин го докосна по ръката да го спре.
— Казах ти, че намерихме и други неща. Два пъти Илиас Мачира откри конска тор и пепел от лагерни огнища под снега. Много коне и много огньове.