Сестрите, познаващи Нинив, се бяха научили да внимават с тази думичка пред нея. Много сприхава ставаше, когато се изречете с пренебрежение. Сега тя само зяпна мълчаливо Реане. Навярно се опитваше да намери отговор. Елейн знаеше какъв е собственият отговор, но това сега нямаше нищо общо е претенцията за трона, нито с Андор. Беше решение за Айез Седай и означаваше, че в случая трябва да го вземе Нинив.
— Не го ли сторите — кротко промълви Лан от вратата, — все едно че сте я върнали на Сеанчан. — Изобщо не го смутиха мрачните погледи на четирите жени, в чиито уши дълбокият му глас прозвуча като погребален гонг. — Ще трябва да я пазите грижливо, но ако я задържите окаишена, след като иска свободата си, значи не сте по-добри от тях.
— Това не е твоя работа, Стражник — твърдо заяви Алайз. Той обаче срещна осъдителния й поглед съвсем невъзмутимо и тя изпъшка безсилно и вдигна ръце. — Като останете насаме с него, трябва добре да му поговориш, Нинив.
Страхопочитанието на Нинив към тази жена, изглежда, бе доста силно, защото бузите й моментално се изчервиха.
— Не си мисли, че няма да го направя — отвърна лековато Нинив, но отбягна да погледне Лан. Най-сетне, изглежда, реши да признае, че е студено, придърпа шала на раменете си и се окашля. — Макар че той е прав. Добре поне че другите две не ни създават тревоги. Изненадана съм, че им трябваше толкова дълго време да престанат да подражават на тези глупави сеанчанци.
— Не съм сигурна — въздъхна Реане. — Кара, както знаете, е била нещо като Мъдра жена на Томанска глава. Много влиятелна личност в селото си. Дивачка, разбира се. Човек би допуснал, че ще мрази сеанчанците. Но не. Поне някои от тях не само че не мрази, а напротив. Много си обича сул-дам, която я е пленила, и много се притеснява да не би която и да е от сул-дам да не пострада. Леморе е едва деветнадесетгодишна, глезена млада благородничка, извадила изключително лошия късмет вродената й искра да се изяви тъкмо в деня, когато паднал Танчико. Тя твърди, че мрази сеанчанците и иска да ги накара да си платят за това, което са причинили на Танчико, но отговаря на името Лари, името й като дамане, със същата готовност, както и на Леморе, усмихва се на сул-дам и се оставя да я галят като кученце. Двете не ме безпокоят по същите причини като Аливия, но се съмнявам, че някоя от тях ще се противопостави на сул-дам. Мисля, че ако някоя сул-дам заповяда на една от тях да й помогне да избяга, тя ще го направи, и се боя, че за сул-дам няма да е особено трудно отново да я окаишат.
След тези нейни думи тишината се проточи тягостно.
Нинив като че ли се потопи в себе си. Стисна плитката си, после я пусна, скръсти ръце пред гърдите си, присви рамене и дългите жълти ресни на шала й се полюшнаха. Изгледа поред и много сърдито всички, освен Лан. Към него дори не погледна.
Накрая вдиша дълбоко и се обърна към Реане и Алайз.
— Трябва да махнем ай-дам. Ще ги държим неотлъчно под око, докато не сме сигурни — Леморе и след това; тя ще трябва да облече, бялото! И ще гледаме да не остават сами, особено със сул-дам, но ай-дамът ще се сваля! — Каза го много напористо, сякаш очакваше съпротива, но лицето на Елейн разцъфна в широка одобрителна усмивка. Добавката на още три жени, в които не можеха да са сигурни, трудно можеше да се нарече добра новина, но друг избор нямаха.
Реане само кимна съгласна — не веднага, — но Алайз се измъкна от масата усмихната, приближи се и потупа Нинив по рамото, а Нинив се изчерви. Постара се да го прикрие, като се окашля и изгледа начумерено сеанчанката, заклещена в сплитовете на сайдар, но усилието й да внуши респект не се увенча с успех, най-малкото Лан го провали.
— Тай-шар Манедерен — тихо промълви той.
Устата на Нинив се отвори в плаха усмивка. В очите й внезапно блеснаха сълзи и тя се извърна с лице към него, радостна. И той й се усмихна. От мраза в очите му вече нямаше и помен.