А и не всички новини се оказаха важни. Пишещите му познати наистина не бяха очи и уши; те просто описваха новините за своя град и приказките, чути в двора. В Тийр се приказваше за все повече кораби на Морския народ, които нахлували през Пръстите на Дракона без лоцмани и вече препълвали реката край града. Мълвата говореше, че кораби на Морския народ се били сражавали със сеанчанците в открито море, но това си беше гола мълва. Иллиан беше спокоен, пълен с войници на Ранд, които се възстановяваха след битката със Сеанчан. Нищо повече не се знаеше. Дали Ранд се намира в града, или не оставаше под въпрос. Кралицата на Салдеа продължаваше дългото си уединение извън столицата, факт, вече известен на Елейн, но кралицата на Кандор, изглежда, също не бяха я виждали в Чачин от месеци, а кралят на Шиенар уж бе излязъл на продължителен оглед по границите с Погибелта, макар че Погибелта, както съобщаваха, беше спокойна като никога досега. В Люгард крал Редран привикваше всички благородници с ратниците им и градът, който досега се безпокоеше от двете големи войски, лагеруващи недалече от границата с Андор — едната пълна с Айез Седай, другата с андорци, бе започнал да се безпокои какво ли възнамерява да предприеме този разюздан нехранимайко Редран.
— И какъв е вашият съвет? — попита Елейн Нори, след като той свърши, въпреки че нямаше нужда. Всъщност за останалите новини наистина нямаше нужда. Събитията бяха твърде отдалечени, за да се отразят на Андор, или бяха незначителни, само за представа какво става по другите земи. Въпреки това се очакваше да пита дори когато и двамата знаеха, че вече й е ясен отговорът — „не правете нищо“, — а в отговорите си той беше точен. Муранди обаче нито беше далече, нито маловажен и този път Нори се поколеба, свил устни. Нори беше бавен и методичен, но никога колеблив.
— В този случай нямам съвет — отвърна най-сетне той. — Обикновено бих посъветвал да се прати емисар при Редран, който да го помоли да си изкаже основанията и целите. Възможно е да се бои от нежелателни събития на север от него или от айилските набези, за които толкова много чуваме напоследък. Но от друга страна, макар никога да не е бил амбициозен, възможно е да се кани да предприеме някакви начинания в северна Алтара. Или в Андор, при тези обстоятелства. Но за съжаление… — Без да изпуска папката от гърдите си, той леко разпери ръце и въздъхна.
За съжаление тя все още не беше кралица и никой неин пратеник нямаше да може да се доближи до Редран. Ако претенцията й за трона се провалеше и той приемеше сега пратеника й, успешният претендент можеше да заграби парче от Муранди, за да му даде урок, а лорд Луан и другите вече бяха заграбили от земята му. Тя обаче разполагаше с по-добра информация от първия чиновник — от Егвийн. Нямаше намерение да му разкрива източника си, но реши да облекчи отчаянието му. Заради това сигурно беше свил така устни: знаеше какво да се направи, но не виждаше начин да се направи.
— Знам какво цели Редран, господин Нори. Целта му е самата Муранди. Андорците в Муранди вече са получили клетви за вярност от северните благородници и това притеснява останалите. Има и един голям отряд наемници — всъщност Заклети в Дракона, но Редран смята, че са наемници — които той е наел тайно, да си стоят като заплаха, след като другите две армии се изтеглят. Смята да използва тези заплахи, за да обвърже благородниците към себе си толкова здраво, че всеки от тях да се бои да се отцепи пръв, след като заплахите отпаднат. Може да се превърне в проблем за нас в бъдеще, ако планът му успее — преди всичко ще поиска да му върнем онези северни земи, — но засега не представлява проблем за Андор.
Нори се облещи, килна глава наляво, после надясно и я изгледа мълчаливо. И навлажни устни, преди да заговори.
— Това би обяснило много неща. Да, много неща. — Отново облиза устни. — Имаше и още нещо, споменато от кореспондентката ми, за което… хм… забравих да ви спомена. Както сигурно знаете, намерението ви да претендирате за Слънчевия трон там е добре известно и се радва на широка поддръжка. Изглежда, много кайриенци изразяват открито готовност да дойдат в Андор, за да ви помогнат да си спечелите Лъвския трон, за да можете по-скоро да вземете и Слънчевия. Вероятно нямате нужда от съвета ми във връзка с тези предложения?
Тя кимна. Помощ от Кайриен щеше да е по-лошо и от наемниците, защото между Андор и Кайриен бе имало много войни. Той не го забравяше. Халвин Нори нищо не забравяше. Защо тогава бе решил да й го каже, вместо да я постави натясно чак когато пристигнеха поддръжниците й от Кайриен? Дали го бе впечатлила, като му бе показала осведоменост? Или се бе изплашил тя да не разбере, че го е премълчал? Той я зачака търпеливо, като съсухрена чапла, очакваща… да хване рибката ли?