— Господин Нори, пригответе ми писмо, което да подпиша и подпечатам, до всички влиятелни Домове в Кайриен. Започнете с изразяване на правата ми над Слънчевия трон като дъщеря на Тарингейл Дамодред и да се изтъкне, че ще заявя претенцията си след като нещата в Андор се уредят. Съобщете им, че няма да взема с мен войници, защото зная, че андорски войници на кайриенска земя ще настроят всички срещу мен, и с пълно право. Завършете с благодарността ми за подкрепата на каузата ми, изразявана от много кайриенци, и с надеждата ми, че всички различия с Кайриен ще се излекуват мирно.
Умният щеше да разчете посланието между тези думи и с малко късмет — можеше да го обясни на по-несхватливите.
— Ловък отговор, милейди — отвърна Нори и присви рамене в подобие на поклон. — Ще го направя. Ако позволите да попитам, милейди, дали ви остана време да подпишете сметките? А, няма значение. Ще пратя някого да ги вземе по-късно. — Този път се поклони чинно, макар и малко вдървено, след което понечи да си тръгне, но се спря. — Простете за дързостта, милейди, но много ми приличате на покойната кралица, вашата майка.
И излезе. Тя се зачуди дали да го смята за човек от своя лагер. Управлението на Кемлин без чиновници беше невъзможно, да не говорим за цял Андор, а властта на Първия чиновник можеше да постави на колене всяка кралица, ако не внимава. Комплиментът и декларацията за вярност бяха две съвсем различни неща.
Не й се наложи да разсъждава много дълго над тези въпроси, защото само след миг влязоха три слугини със сребърни подноси. Подредиха ги по дължината на масата до стената.
— Първата слугиня каза, че милейди е забравила да си поръча обяда — каза едната, побеляла пълничка жена, приклекна чинно и махна с ръка на двете по-млади да свалят високите сребърни капаци. — Затова изпраща на милейди да си избере.
Да си избере. Елейн поклати глава пред изложеното, с което й напомниха колко много време е изтекло след скромната закуска призори. Имаше нарязана овнешка плешка със сос от горчица, печено петле с пълнеж от сушени смокини, хлебчета със сусам, кремсупа с праз и картофи, зелеви сърмички със стафидки и чушлета, и баница, да не говорим за чинията с ябълкови резенчета и сочното парче торта със сметана отгоре. От двете сребърни канички с вино се вдигаше пара — в случай че предпочете едните подправки пред другите. Третата беше пълна с топъл чай. А в края на един от подносите много назидателно бяха сбутали храната, която винаги си поръчваше за обяд — чист бульон и филия хляб. Рийни Харфор не го одобряваше. Казваше, че Елейн е „станала като клечка“.
Първата слугиня явно бе изложила мнението си и на други: побелялата жена се начумери неодобрително, докато, поднасяше хляба, бульона и чая на масата в средата на стаята с бяла ленена кърпа на ръката, тънка чашка и чинийка от син порцелан и сребърно бурканче с мед. И блюдото със смокините. „Ако си напълниш стомаха на обед, мисълта ти следобед затъпява“ — казваше често Лини. Но виж, нейното мнение не се споделяше от другите. Слугините бяха добре закръглени и дори най-младата изглеждаше разочарована, когато си излязоха с останалото от храната.
Бульонът беше много хубав, горещ и леко подлютен, а чаят — с приятен вкус на мента. Но така и не я оставиха за дълго дори на обяда й сама с мислите й, а може би щеше да си щипне мъничко и от тортата. Преди да успее да преглътне и две хапки, Диелин нахлу като фурия в стаята. Елейн остави лъжичката и й предложи от чая, без да се усети, че чашата е само една, но Диелин отклони намръщено поканата.
— В Бремския лес се е появила войска — обяви тя. — Толкова голяма не е имало от Айилската война насам. Един търговец от Нови Брем донесъл тази заран вестта. Стабилен мъж, може да му се вярва. Тормон, от Иллиан. Не е от тези, които се боят от собствената си сянка. Каза, че е видял арафелци, кандорци, дори шиенарци. Хиляди. Не хиляди, а десетки хиляди. — Срина се на един от столовете и замаха с ръка да си поеме дъх. Лицето й се беше зачервило, сякаш беше тичала, за да донесе новината. — Какво, в името на Светлината, ще търсят онези от границите толкова близо до Андор?
— Обзалагам се, че е Ранд — отвърна Елейн. Потисна прозявката, допи чая и си наля пак. Утринта я бе уморила, но чаят щеше да я ободри.