— Смятам, че Диелин днес доказа верността си — каза Елейн и намести възглавниците зад гърба си, за да може да седне удобно, облегната на таблата на леглото, а Нинив вдигна ръце ядосана. На една от масичките до леглото беше поставен малък сребърен поднос със сребърна чаша, пълна с тъмно вино. Елейн я удостои с бърз и недоверчив поглед. — При това го доказа по най-тежкия начин. Смятам, че имам тох към нея, Авиенда.
Авиенда сви рамене. Веднага след пристигането им в Кемлин тя се беше върнала към айилското си облекло с припряност, която почти будеше смях. Заряза всякакви коприни и ги смени с блузите алгоде и широките вълнени поли, сякаш влагоземският лукс изведнъж я бе уплашил. С тъмния шал, вързан на кръста й, и черната сгъната кърпа, която придържаше назад дългата й коса, беше самият образец за чирачка на Мъдрите, въпреки че единственият й накит бе сребърната огърлица с изкусно изкованите дискчета, дар от Егвийн. Елейн така и не разбра какво толкова я бе накарало да избърза. Мелайне и другите бяха склонни да не я закачат и да я оставят да си я кара, както си знае, докато носеше влагоземски дрехи, но сега отново я стиснаха здраво в ръцете си, също като новачка в ръцете на Айез Седай. Единствената причина да й позволяват да се задържа в двореца — както и в града, впрочем — беше, че двете с Елейн са първосестри.
— Щом така смяташ, значи го имаш. — Тонът й, подчертаващ очевидното, премина в добродушен укор. — Но малък тох, Елейн. Имала си основание да се съмняваш в нея. Не можеш да поемаш задължения, когато ти хрумне, сестро. — И се засмя, сякаш изведнъж видя в това някаква шега. — Много гордост има по този път и ще трябва много да се гордея с теб, само че Мъдрите няма да ти поискат сметка за това.
Нинив завъртя демонстративно очи, но Авиенда само поклати глава, примирена с невежеството й. При Мъдрите се учеха на много повече неща, освен Силата.
— Е, не бихме искали двете да се възгордявате чак толкова — подхвърли Биргит с подозрително насмешлива нотка. Лицето й също беше подозрително гладко, почти сериозно от усилието да не се изсмее.
Авиенда се озърна към Биргит с вкочанено лице. Откакто двете с Елейн преминаха през посестримския ритуал, Биргит също в някакъв смисъл й беше станала като първосестра. Не и Стражник, разбира се, но със същото отношение като на каката, което проявяваше към Елейн. Авиенда не беше съвсем сигурна как да го приеме и как да реагира. Това, че я включиха в малкия кръг от хора, знаещи коя всъщност е Биргит, определено не помогна. Мяташе се между твърдата решимост да покаже на Биргит Сребролъката, че не изпитва към нея безмерна възхита, и изненадващо за нея покорство, със странни подскоци между двете крайности.
Биргит й се усмихна насмешливо, но усмивката й се стопи, щом вдигна от скута си един тесен вързоп и започна да развива много предпазливо плата. Когато най-сетне се показа кама с увита с кожа дръжка и дълго острие, изражението й стана много сериозно и по връзката им пробяга гняв. Елейн мигновено позна оръжието. Видяла бе двойника му в ръката на къдрокосия убиец.
— Не са се канили да те отвличат, сестро — каза тихо Авиенда.
Тонът на Биргит беше мрачен.
— След като Мелар уби първите двама — втория го е пронизал с меча си като с копие през цялата стая, като в някоя приказка на проклет веселчун — тя вдигна камата с два пръста с дръжката нагоре, — е отнел тази кама от последния и го е убил с нея. Имали са четири почти еднакви ками. Тази е с отрова.
— Тези кафяви петна по острието са от сив копър, смесен със стрита на прах костилка от праскова — каза Нинив с гримаса на отвращение. — Само като му погледнах очите и езика разбрах какво го е убило. Не е ножът.
— Добре — промълви след малко Елейн. Много добре, няма що. — Корен от вилняк, за да не мога да прелея, нито да се задържа права впрочем, и двама мъже да ме държат, докато третият ме намушка с кама с отрова. Доста сложен план.
— Влагоземците си падат по сложните планове — каза Авиенда. Озърна се плахо към Биргит, намести гръб на стената и добави: — Някои поне.
— По своему планът си е много прост — каза Биргит и занавива плата около опасната кама със същата предпазливост, каквато бе проявила при разгъването. — Била си лесно достъпна. Всички знаят, че на обяд се храниш сама. — Поклати глава и дългата й плитка се люшна. — Извадила си късмет, че първият, който се е добрал до тебе, не е държал това. Едно мушване само и щеше да си мъртва. Пак късмет, че Мелар в този момент е обикалял наблизо и е чул ругатните в покоите ти. Късмет колкото за един тавирен. Нинив изсумтя.