— Могла си да умреш само от едно по-дълбоко порязване по ръката. Костилката е най-отровната част на прасковата. Диелин също нямаше да оцелее, ако и другите ками бяха с отрова.
Елейн огледа едно по едно изопнатите, безизразни лица на приятелките си и въздъхна. Много сложен план. Сякаш шпионите в двореца не й стигаха.
— Но малка охрана, Биргит — каза накрая тя. — И нещо… дискретно. — Трябваше да се сети, че жената ще е подготвена. Физиономията на Биргит ни най-малко не се промени, но по общата им връзка пробяга съвсем тъничък изблик на задоволство.
— Като начало — жените, които днес те пазеха — заяви тя, без дори да се престори, че се замисля, — и още няколко, които ще подбера. Да кажем, двадесетина. По-малко няма да могат да те пазят ден и нощ, а трябва да те пазят адски добре — продължи твърдо тя, въпреки че Елейн не се опита да възрази. — Жените могат да те пазят там, където мъже не могат, а и ще са по-дискретни просто защото са жени. Повечето хора ще ги сметнат за нещо церемониално — като Девите на копието например — и ще трябва да им дадем да носят нещо, някакви пояси да кажем, за да изглеждат по-парадно. — Това й спечели много свирепия поглед на Авиенда, но тя се престори, че не го забелязва. — Проблемът е кой да ги командва — продължи намръщена Биргит. — Двама-трима от благородниците и благородничките вече спорят помежду си за този ранг, „отговарящ на положението им“. Проклетите жени умеят да командват, но не съм сигурна, че знаят кои са подходящите проклети команди. Бих могла да повиша Касейл в звание лейтенант, но смятам, че в сърцето си тя е повече ефрейтор. — Биргит сви рамене. — Някоя от останалите може да се окаже обещаваща, но като цяло смятам, че не ги бива за командири.
О, да. Всичко беше премислено. Двадесетина? Трябваше много да внимава с Биргит, за да не вдигне бройката до петдесет. Или повече. Да можели да я пазят там, където мъжете не могат. Това сигурно означаваше, че охраната й най-малкото ще я гледа, докато се къпе.
— Касейл, разбира се, ще се справи. Все ще може да командва двадесет души. — Сигурна беше, че ще успее да убеди Касейл всичко това да не става натрапчиво. И да държи охраната отвън, докато се къпе. — Какво ще кажеш за човека, който се появи точно на мига? Мелар ли беше? Какво мислиш за него, Биргит?
— Дойлин Мелар — каза замислено Биргит и веждите й се вдигнаха под остър ъгъл. — Хладнокръвен тип, въпреки че вечно се усмихва. Главно на жените. Пощипва слугинчетата и ги сваля по две-три на четири дни, доколкото знам — обича да се хвали със своите „завоевания“, — но не насилва никоя, която му откаже. Твърди, че бил търговски охранник и след това наемник, а сега е Ловец на Рога. Определено притежава умения. Достатъчно, щом съм го направила лейтенант. Андорец е, някъде от запад, недалече от Бейрлон, и твърди, че бил воювал на страната на майка ти по време на Войната за наследството, макар че по това време е бил почти момче. Все едно, знае верните отговори — сама го проверих, — така че може и да е участвал. Наемниците лъжат за миналото си, без окото да им мигне.
Елейн скръсти ръце и се замисли за този Дойлин Мелар. Помнеше само смътното впечатление за някакъв жилав мъж с остро лице, който душеше единия от убийците и двамата се търкаляха по пода, мъчейки се да се докопат до камата с отровата. Мъж с достатъчно воински умения, за да го направи Биргит офицер. Стараеше се колкото може повече хора в гвардията, сред офицерите поне, да са андорци. Спасение, дошло тъкмо навреме, при това един срещу трима. И един меч, хвърлен като копие през стаята. Наистина като в приказка на веселчун.
— Заслужава подобаваща награда. Повишение в капитан и командир на личната ми охрана, Биргит. Касейл може да бъде първата му помощничка.
— Ти луда ли си? — избухна Нинив, но Елейн й изшътка.
— Ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако знам, че е край мен, Нинив. Няма да се опитва да пощипва мен, не и в присъствието на Касейл и още двадесетина като нея. С тази негова репутация ще го следят като ястреби. Нали каза двадесет, Биргит? Държа да се ограничиш до това.
— Двайсетина — отвърна разсеяно Биргит. Но в погледа, с който прикова Елейн, нямаше никаква разсеяност. Наведе се към нея напрегнато, с ръце на коленете. — Предполагам, че знаеш какво правиш. — Добре. Поне веднъж да се държи като Стражник, вместо да спори. — Гвардейски лейтенант Мелар става гвардейски капитан Мелар, защото спаси живота на щерката-наследница. Това ще му даде още един повод да се поперчи. Освен ако не смяташ за по-добре да запазим всичко в тайна.