Този път бих искал да се обърнем към една друга личност, сякаш забравена, но същевременно неповторимо ярка със своята оригиналност. Доскоро той беше между нас. Напусна ни на 3 октомври 1996 г., неизпълнил своите 72 години. През 70-годишната история на читалището Кирил Костов е бил най-дълго време негов председател — от 1971 до януари 1990 г. Под негово ръководство е увеличен брайловият книжен фонд, за пръв път е въведен разнос на книги по домовете в столицата, постигната е финансова стабилност. Кирил Костов ратуваше за музикалното образование в двете специални училища. В софийското училище читалището е организирало факултативното изучаване на музикални инструменти. Като редактор на брайловото издание „Лира“ от началото на 70-те до 1990 г. Костов допринасяше за музикалната култура и интереси на слепите, отразяваше тяхната художествена самодейност и ги ориентираше в съвременната музика. Но над всичко това стоеше неговият личен пример на даровит и всепризнат музикант, оставил великолепни изпълнения на флейта във фонда на българското национално радио. Кирил Костов е бил лауреат на първото и второ общобългарско състезание за певци и инструменталисти. Носител е на орден „Кирил и Методий“, на многобройни държавни и обществени отличия.
Кирил имаше красиво одухотворено лице. От невиждащите му сини зеници винаги се излъчваше една интелектуална светлина. Имаше високо, умно чело. Беше строен и гъвкав. Никога не се движеше с бастун. Имаше феноменален слух. Той му помагаше не само в музиката. Ориентираше се много добре по улиците. Ръцете му бяха изящни с дълги пръсти. В тяхната пластична прегръдка и движения зазвучаваше вълшебната му флейта. Между нежните и сребърни звуци на този инструмент и искрящото шопско остроумие, достигащо до пиперливост, се простираше необикновеният чар и дух на Киро, както го наричахме. Общуването му с хората беше изпъстрено с весели истории и случки. Сладкодумието му потичаше като мед направо от душата му. Той умееше да беседва еднакво и в селската кръчма, и в светския салон. Влизаше бързо в контакт с най-обикновените хора от улицата и с властници и учени. Не се боеше да казва това, което мисли. Не му се разминаваше и страданието, понякога заради изречени истини. Той сякаш беше всмукал най-здравото и силното от шопската философия. Киро беше едно потвърждение на максимата, че издигнатите духом хора в живота остават земни и непосредствени.
Кирил Костов е роден на 20 декември 1924 г. в Погледец. Селото е в близост до Требич — вече квартал на София. Дядо му е бил най-известният свирач на кавал в селото. Вероятно от него Кирил е наследил музикалната си дарба. Когато е бил на година и половина, ослепява от скарлатина. Приемат го в института за слепи в София. Първите уроци по флейта е взел при доц. Янко Янков. В института му е преподавал известният български флейтист проф. Никола Стефанов, който през 1954 г. му става кум. Когато Кирил бил на девет години, взел участие в една музикална продукция. Свирил е на флейта с царския симфоничен оркестър заедно с проф. Саша Попов. След завършване на института постъпва в музикалната академия в класа на проф. Никола Стефанов. Като студент свири в нощен бар, тъй като стипендията не е покривала разходите му. Това е и първата крачка на професионалната му реализация. Приключва музикалното си образование през 1948 г., след което е приет на работа в българското радио като солист флейтист. Там протича целият му професионален път в продължение на 34 години до пенсионирането му през 1983 г. Изпълнява предимно камерна музика. Акомпанирали са му пианистите Димитър Минков, с който имал дълга дружба, Лиляна Байнова и Стефи Хадживасилева. Имал е приятелство и сътрудничество с композитора Никола Атанасов, с проф. Атанас Гърдев, с диригентите Александър Владигеров и Христо Стойков. С годините Кирил Костов разгръща своя талант и в музикалната си палитра включва творби от всички стилове и епохи. В ефира на българското радио зазвучават неизпълнявани дотогава произведения. Свири музикални пиеси от старите майстори Люли, Рамо, Зарачини, Перголези. С дълбоко чувство и изразителност са звучали творбите на всички Баховци — баща и синове. Флейтата на Кирил е пресъздала красотата на романтиците Доблер и Церай. В репертоара му са били включени и съвременни композитори като Жул Муке, Карастоянов и други автори, които са писали музика през 50-те и 60-те години. Във фонда на Българското радио са записани концертите за флейта и оркестър на Моцарт, които Кирил е свирил заедно с радиооркестъра. Флейтата на Кирил е звучала десетилетия по българското радио. Неизброими са записите, които той е оставил. Днес е трудно да си представим усилията, които е полагал, за да се подготви. Неговата мила и всеотдайна съпруга Маргарита му е диктувала нотите, които той е преписвал на брайлов шрифт. Тя е правила това между грижите за дома и двете им чудесни дъщери. Кирил е разучавал мелодиите в малката къщурка с цветна градина, в която остана до края на живота си. Той е запаметявал творбите и изтънченият му музикален слух е различавал нюансите в тона. Слепотата му не е била преграда пред неговия талант и воля. Но тя предизвиква една друга насока в неговия живот.