Опознах отблизо председателя Иван Илиев още когато бях заместник-председател на районния съвет в столицата. Имах шанса да бъда привлечен в неговия екип през декември 1971 година в качеството ми на негов заместник. Тогава вече Иван Илиев се беше утвърдил като ръководител, имаше общественото признание не само в страната, но и в чужбина. Нашата организация беше приета в Световния съвет за благополучие на слепите. На неговите форуми Иван Илиев оглавяваше българската делегация в Лондон и Делхи, в Сан Пауло, Бразилия, посещаваше организации на изток и запад. През 1974 година бе избран за вицепрезидент на Регионалния комитет за Европа към Световния съвет. По онова време имаше две световни организации, които по-късно се обединиха в Риад, Саудитска арабия, и създадоха днешния Световен съюз на слепите.
През 1974 година нашият съюз бе организатор на големи лекоатлетически игри на представителни отбори от бившите социалистически страни. Проявата се състоеше във Варна и в нея взеха участие повече от 220 чужденци. Тогава се зароди идеята да бъдем инициатори за учредяването на една международна организация за спорта на слепите. На съвещанието в Двореца на спорта присъстваха ръководители на спортните делегации, сред които беше председателят на слепите и слабовиждащите на ГДР и секретар на европейския регионален комитет д-р Хелмут Пилаш. Така по негова инициатива и решение на регионалния комитет в паркхотел „Москва“ — София през март 1975 година бе формирана Европейската регионална комисия за спорт, оглавена от българския председател.
Под ръководството на Иван Илиев се основаха редица съюзни организации на слепите в цялата страна. Те съвпадат със седалищата на днешните окръжни градове. Той полагаше грижи за развитието на студиото към читалище „Луи Брайл“. Сключи договор с организацията на слепите в Германия за доставка на първата съвременна брайлова печатна машина. Насърчаваше образованието и спорта на младите хора. Подкрепяше инициативите на своите сътрудници и кадрите от цялата страна. С благия си характер намираше подход към тях.
Наблюдавал съм го на заседанията на ръководството. Имаше търпението да изчаква и изслушва мненията на всички. Накрая извличаше общото решение. Авторитетът му в оня период беше безспорен. Дългият му престой на кормилото обаче водеше и до други последици. По-младите и образовани слепи смятаха, че е време съюзното ръководство да се поеме от друг ръководител с висше образование. Те не му спестиха компрометиращи изложения до Централния комитет на БКП. Както се шегуваше самият Иван Илиев, когато бил на посещение в Германия и шефът на тяхната организация го запитал какво образование има, той шеговито и с усмивка му отговорил „Завършил съм политическа академия“. Трябва да кажа, че той четеше непрекъснато. Вземаше чанти с ленти, а секретарката му и служителите го запознаваха с документи на политическата власт и правителството.