Важна страница от живота на Карамихайлов е участието му в дейоността на читалище на слепите „Луи Брайл“. На два пъти е бил негов председател. Дълги години е бил член на настоятелствтото му. Общо събрание на читалището го удостои със званието почетен член. Смъртта го завари в състава на ръководството. Удостояван е с високи отличия както от Съюза на слепите в България, така и от Столичната община за неговия принос към културата.
Един необикновен човек не е сред нас. Ще го помнят неговите ученици, неговите колеги и съсъдбеници. Ще липсва най-вече на своите син и дъщеря, за които положи изключителни грижи — да ги възпита и изучи. Той разкри още една страна от своята същност. Оказа се незаменим баща. Както споменава дъщеря му Мария, той беше всеотдаен и помагаше на всички, които имаха нужда от него. Самата тя изпълни своя дълг на любяща дъщеря и се грижеше за него през последните години от живота му.
До сетния си дъх той остана верен на своя интерес към науката и космоса. Постоянно е слушал предаванията на програмата „Дискавъри“ на руски език.
В сблъсъка и противоречията, в отрицанието и утвърждаването, в отстояването на аргументираната мисъл и нравствена позиция и в приемане на предизвикателства премина животът на Михаил Карамихайлов. Тая линия винаги се свързваше с неговата скромност и незабележима последователност при разкриване възможностите на слепия човек и неговото личностно и обществено признание. Тази житейска линия предопредели неговия респект и уважението на другите.
Юли 2005 г.
Да четеш с пръстите си на 90 години е впечатляващо
Наистина не познавам друг измежду моите приятели по съдба, който на такава почтена възраст е запазил страстта си към брайловата книга. Става дума за бай Киро, както всички го наричаме. Той ни е „бай“ не само според дългия път, който е извървял, но и защото по него е преодолявал много препятствия, изкушаван е бил от противоречия и е запазил равновесието в себе си. Ослепял е на 7 години от едра шарка. От възпалението се налага едното му око да бъде извадено. Постепенно и другото изгубва светлината си.
Родил се е в село Габров дол на 2 юни стар стил (сега 20 май) 1914 година. Семейството му е имало многобройна челяд. Когато най-голямата сестра постъпва като домашна прислужница в дома на проф. Александър Цанков, станало дума, че в София има институт за слепи. Баща му го е завел в училището, където Кирил Манов се учи до 1931 година. Щом научава брайловата азбука и развива чувствителността на пръстите си, бай Киро се пристрастява и жадно поглъща книга след книга. Свири на цигулка в училищния оркестър, пее в хора му. Това му участие е предвестник на онова време, когато той отново ще пее в професионалния хор на слепите. Сред другарчетата си се отличавал със своя пъргав ум.
В училището постъпва като преподавател един от най-големите български есперантисти Асен Григоров. При него отишъл малкият ученик и помолил да изучава езика. „Ти си малък“, му казал той, ала момчето се повдигнало на пръсти и му отговорило: „Я вижте“. Усмихнал се господин Григоров и го приобщил към групата, която изучавала есперанто. По-късно двамата станали близки и си гостували. Още в училището бай Киро се отличавал със своята завидна памет. Тя и днес му служи, когато се връща в миналото. Той е съхранил в себе си безкрайно много впечатления от личности, събития и случки. С охота разказва за тях. Оставали са му две години, за да получи дипломата си, но се залавя с търговия. Наложило се да започне да помага на родителите си, които пристигнали с голямото си семейство в София.
Още като ученик Кирил Манов започва да чете книги от библиотеката на читалището на слепите. На 17 години става негов член и много скоро е избран в контролните му органи. Постъпва и в редовете на Дружеството на българските слепи. През 1934 г. за първи път участва в неговия конгрес и е избран за член на контролната комисия. Когато правим равносметката в обществения живот на бай Киро, ще открием, че почти 25 години той фигурира в списъците на ръководните органи на тези две организации.
През 1933 година бай Киро се запознава със своята съпруга Йорданка Дюлгерова, която е от село Козаревец, Великотърновско. Тя е била съселянка на съпругата на председателя на дружество „Мрак“ Стефан Герджиков. Те са харесали сляпото момче, което продавало вестници в началото, а после открило сергия пред Халите. Запознали ги и ги оженили през лятото на 1933 г. От брака им се ражда Константин, а по-късно след смъртта на дъщеричките им се ражда второто момче Манол.