Януари, 1987 г.
При Ванга
В Делфи научих една легенда. Сляпа жрица се прочула със своите предсказания. При нея пристигали хора от Елада и от най-далечни земи. Тя предрекла поражението на Ксеркс и върнала неговите пратеници с даровете му. И нейното пророчество се сбъднало…
Стремежът да погледнем в бъдещето е толкова стар, колкото и човечеството. Минало, настояще и бъдно са все посоки на времето, те се сплитат във възела на живота, чертаят пътя, вечното движение на човека. И ние сме вътре в това време и искаме да надникнем във всичките му посоки. Затова някога предводителите са търсели оракулите, днес археолозите отмахват пластове, за да разкрият историята, а науката съставя прогнози, разработва модели на бъдещето. Но нека оставя на психолозите и футуролозите да обяснят това исконно човешко любопитство. Науката изследва обективните явления, а интуицията и логическите догадки са плод на субективното. Те могат да съвпаднат с хода на нещата или да бъдат опровергани от тях.
Сбъдна се и моята малка мечта да се срещна с Ванга. Напоследък тя стана изключително популярна чрез предаванията по телевизията, с отпечатаните откъси от книгата на Красимира Стоянова, с публикации в българския и чуждестранния печат. Имах желанието да разговярям с нея, да разкрия отношението й към онова, което ни заобикаля, да я възприема и като обикновен човек, чийто живот е обременен от слепота. Няма да отрека, че до известна степен съм под влияние на атмосферата, която се създаде около Ванга, от нашумялата тема за екстрасенсите, лечителите с биополе. Блазнеше ме мисълта да се срещна с феномена Ванга, с нейните необикновени спобности. За съжаление целите, които си поставих, не се осъществиха. И все пак аз се докоснах до Ванга.
Виждали ли сте ранна пролет на Рупите, в подножието на скалиста Беласица? Дръвчетата цъфтят и ухаят. Зелена полянка се стели пред къщата на Ванга. Пътен знак не позволява влизането на колите там. Разбира се, това не се отнася за сивата „Волга“, която превозва до Петрич и обратно стопанката на дома. Колона от автомобили стоеше на асфалтирания път. Смълчани, десетки хора се бяха събрали на поляната. Погледите им бяха отправени към Ванга, която говореше с млада жена. После те постепенно се доближиха до къщата — бавно и почтително, сякаш застанаха пред светица. Наоколо пасеше стадо кози, пуйки минаваха спокойно между хората, куче дремеше под топлите лъчи. Чуруликането на птици се носеше в пространството, в упойващия въздух. Имаше нещо пасторално и същевременно магнетично. Природа и хора се сливаха в едно спокойствие и само очакването създаваше известно напрежение. Тук имаше посетители от различни краища на страната. Така е било и предния ден. Възрастна селянка ми каза, че от две седмици търси начини да се срещне с гледачката. Чакащите са винаги много. Ванга е боледувала и затова от известно време не приема, а ежедневно десетки, седмично стотици хора пристигат. Какво ги води? Мит ли е Ванга? Някаква особена психоза ли е обзела всички тези люде, за да я търсят и да получат отговор на въпрос, който ги вълнува.
Млад мъж е дошъл с тъща си от Асеновград. Жената е лежала в болница, а състоянието й не се подобрило. Затова желаят да се срещнат с Ванга за съвет. Разказаха ми как тя е пращала при различни лекари своите посетители, които са оздравявали. Лекарка от София, без да е специалист по кожни заболявания, излекувала плешивост на момче, изпратено от Ванга. Една баба чакаше за своето внуче. След падане то било в „Пирогов“. Искаше да узнае къде може да му помогнат. Човешките проблеми и страдания са неизброими. Майка се тревожеше за своя син. Станал е на 37 години, а е все още ерген. Дошла е да научи дали ще дочака снаха. Идват млади и стари, едни пристигат от съмнения в любовта и брака, на други им предстои важна стъпка в живота, но повечето са тук заради здравето — своето и на близките си.
Едва ли въображението може да обхване случаите. Вероятно всички обаче са тук заради едно — последната надежда…
Трудно ми е да определя начина, по който можеш да бъдеш допуснат при Ванга. Нееднократно се обясняваше на множеството, че тя не приема, че тя е болна, и че дори да влязат някои, изключено е за два часа да премине и малка част от чакащите. Образува се безформена опашка. Когато пристигна касиерът на петричката община, възбудата нарасна. Нямаше списък за чакащите. Отделени бяха няколко души, дошли предния ден, и по-нататък допускането ставаше по преценка на служебното обкръжение. Тези, които идваха с някаква протекция, влизаха без ред. Не можех да повярвам, че на това място може да има привилегии, или тези, които дълго и упорито чакат — да спорят нервно за мястото си в опашката.