От лятото на 1973 г. размножаването на книгите бе преместено в съюзната сграда на ул. „Найчо Цанов“ 172. По това време записите на оригиналите и копията започнахме да правим на по-качествена лента на полиестерна основа — 25 микрона. Тъй като вносните централи не доставяха магнетофони, ние поради отказ на Чехословакия, потърсихме среща с посланика на тази страна. С него имах много приятен разговор и той пое ангажимент да ни помогне. Така през пролетта на следващата година завод „Тесла“ ни достави своята последна продукция — магнетофони „Тесла“-Б 70. По онова време производителите на звукозаписна техника се ориентираха към нов модел апарати, които работят с касети. Последното количество магнетофони, които закупихме, бяха от бившия СССР, марка „Маяк“.
За ръководител на студиото бе назначен инженер Никола Филипов, а за техник по поддръжката — Белчо Лазаров, който завърши политехниката и стана инженер в края на 70-те години. След като инженер Филипов замина на работа в чужбина, в продължение на 2–3 години той бе ръководител на студиото. Заедно с двамата направихме нашите проучвания в студиата на радиото и телевизията и сключихме договор със специализираната фирма, която ги е изградила. През април 1974 г. с Весела Бойкикева участвахме в международна техническа конференция в Стокхолм. Една датска фирма, „Люрик“, демонстрира своя размножителна апаратура на касети. Трябва да кажа, че от немски списания и други източници на английски и френски вече следяхме за дискусиите около тяхното въвеждане в организациите, които правеха звукозапис за слепите читатели. Още в самото начало оцених възможностите на този формат и трябваше да водя спорове и да убеждавам моите другари от ръководството, а дори и работещите в студиото, за необходимостта от въвеждането му. Получаваше се смешна ситуация, при която интелигентни членове на ръководството убеждаваха другите, че C 60 означава, че лентата е от целулоза. Всъщност това означаваше компакт. Иска ми се непременно да подчертая, че в съюзното ръководство доминираше преди всичко стопанският сектор. Отпуснатата валута от Комитета за планиране по второ направление — западна валута, се изразходваше изцяло за нуждите на съюзните предприятия. Аз бях принуден сам да посещавам висши държавни органи и да търся съдействие за бъдещото студио и брайловата печатница. И трябва да кажа с благодарност, че в лицето на началници на управления и на зам.-председатели на тогавашния Комитет за планиране получавах разбиране и те отпуснаха на съюза допълнителна целева валута. Осигурена бе валута както за доставките на две модерни машини за брайлов печат от Марбург, Западна Германия, така също и валутни средства за обзавеждане на студиото от същата държава, от Дания и Швейцария.
За съжаление изграждането на студиото и печатницата не винаги ставаше гладко. Никога няма да забравя заседанието на т.нар. оперативно съюзно ръководство, в което влизаха председателят и тримата зам.-председатели. То беше свикано през есента на 1974 г. с цел да бъдат прехвърлени издействаните от мен 40 000 долара за студиото на стопанското управление. То искаше да достави нит-машини за варненското предприятие. Електроимпекс беше забавил поръчката за студиото. Тодор Шошев и Минчо Върбанов, подкрепени и от колегата ми Константин Гайдаров, настояваха лимитът да бъде използван за стопански цели. Техните мотиви се отнасяха до разширение на производството. Смяташе се, че ние няма да усвоим целевия лимит. Стигна се до остър спор и лични обиди. Аз доказвах, че средствата не могат да се прехвърлят за други цели и че ще успеем с доставката за студиото. Благодарен съм на Георги Папазов, заведущ организационния отдел, който ме подкрепи в този момент. Мой дълг е да подчертая правилното разбиране и убеждение на председателя Иван Илиев към обществената необходимост от изграждането на студиото и задоволяването на потребностите от литература на слепите. Никога няма да забравя решителността, с която той зае нашата позиция и пое отговорност. Слава Богу, Електроимпекс ни достави до края на планирания период две размножителни устройства за касетите „Люрек“, 18 „Ревокса“ от Швейцария, по-голямата част от които бяха шасита без кутии, два професионални магнетофона „Телефункен“-М 28 А, четири репортерски магнетофона „Ухер“. Всичко това беше за звукозаписа и размножаването на лентите. Ще добавя още силно чувствителни микрофони от Австрия, мишпултове от Унгария и т.н.