Студиото трябваше да се изгради в северното крило на третия етаж. Предвиждахме то да бъде отделено от другите служби на съюза. Фирмата, която е правила студиата на телевизията и радиото, направи облицовка с изолация. Оформиха се три студиа. През лятото и есента на 1976 г. Филипов и Лазаров приключиха с пробите и монтажа на цялата апаратура. Те вложиха много от себе си. Припомням си мигове до късно вечерта, когато те ми демонстрираха великолепното качество на записа, както обичаха да казват „да се чува и дъхът на дикторите“. Смяташе се, че четците ще изгубят интерес да идват на толкова отдалечено място. Напротив, те с удоволствие започнаха да четат в просторните кабини. Дотогава ние правехме своите оригинали в читалището и то на две смени. Струва ми се, че това беше време на подем. Размножаването на лентите вървеше отдавна на ул. „Найчо Цанов“ 172. Ние изработвахме от 8 до 10 копия. Открихме нови филиални билиотеки в Стара Загора и Русе. През 1975 г. започнахме да правим копия на касети. Закупихме от завода в Монтана малки потребителски апарати за прослушване, на които не можеше да се прави запис. Мисля, че бяха около 1000 броя и се разпределиха в цялата страна.
Бих искал да разкажа малко и за нашите затруднения. Още преди да пристъпим към изграждане на студиото, имаше съпротива. Някои от колегите ми в ръководството не бяха съгласни да бързаме със студиото. Според тях ремонтът на цялата сграда, който те бяха планирали, ще замърси студийната техника. Тогава техните намерения бяха да се направят кабинети за ръководителите. Една опасност спаси бъдещото студио. В ръководството е бил получен документ от Столична община, в който се съдържа искането на тогавашното Министерство на съобщенията сградата с петното на „Найчо Цанов“ 172 да бъде предадена на пощите. Хората, които отговаряха за административната дейност, бяха проспали срока за възражението и столичният съвет на свое пленарно заседание в началото на 1973 г. приема решение за предаване на сградата с мястото на Министерството на пощите и съобщенията. За Съюза на слепите определя място за строителство за неговите нужди в карето между улиците „Пиротска“ и „Одрин“. Там в малки порутени къщи са живели 60 семейства. За това как оцеляхме, ще пиша на друго място. Просто ни помогна ресорният зам.-председател на столичния съвет инж. Васил Василев, с който сме играли в една махала в нашето детство. Вероятно и тогавашният министър от БЗНС, Георги Андреев, при когото бяхме, е изпитал неудобство да посегне на имота на слепите. Пред опасността да бъде взета сградата, трябваше светкавично да се пристъпи към направата на студиото. Бързахме с това, защото представители от капиталното строителство на пощите бяха започнали да правят измервания в нашата сграда за бъдещото им настаняване. При това положение съпротивата беше без значение и с благословията на Иван Илиев ние правихме поръчките за изграждане на студиото. В края на октомври то беше факт и започна работа. Никой от добрите диктори не се отказа да чете книги в новите просторни и удобни кабини. Преживял съм щастливи мигове със специалистите, когато понякога в късни часове сме изпитвали удовлетворение от нашите усилия и труд.
Студиото открихме в края на месец октомври 1976 г. в навечерието на седмия съюзен конгрес. Когато споменах за съпротивата, в моето съзнание изплува още един случай. Започнаха да постъпват оплаквания, че в някои книги има брум, и че нашите твърдения за професионално качество на новите записи не отговарят на истината. Започнахме да изследваме лентите в оригинала и копията от тях. Имах чувството, че мои колеги нарочно раздухваха „незадоволителното“ качество на записите. Докато един ден се разбра цялата истина. Всичко прилича на една весела криминална история. През 1974 г. бяхме назначили един млад мъж с остатъчно зрение, бивш фелдшер, който трябваше да проверява качеството на звукозаписа. В това се състоеше неговата работа. Той беше длъжен да прослушва готовите копия за библиотеките. Това ставаше избирателно. Комичното беше, че на копия, направени на швейцарски магнетофони, трябва да се проверява качеството. Просто човекът беше „устроен“ и вместо да брани и отстоява нашия труд, този господин, тогава другар, нарочно е вкарвал брум в успоредната писта. Ние по принцип правихме монозапис, но цялата наша апаратура беше за стерео. Той беше заловен в момента, в който вкарваше брум в лентата. Прави чест на председателя, че след като отидохме същия ден, той го извика и го освободи от работа. На негово място назначихме Сергей Дубина, с който се бях запознал през 1973 г. Посетих го в неговия дом и за да го подпомогнем, му възложихме да прави записи от Радио София на радиопиеси.