Едно земетресение преди повече от век откри за човечеството древното светилище на гърците в Делфи. На разчистения Аполонов храм археолозите са прочели: „Човече, опознай себе си!“. Защо умалително? Може би сме прашинката във Вселената, мислещата тръстика на Паскал. Може би сме слаби пред величието на живота и природата. Сам съм се свивал, умалявал съм се, огъвал съм се от тежестта на компромисите. И духът ми е ридал, когато не съм намирал сили в Горкиевото „Човек звучи гордо“. Една жажда ме е водила към знанието и все още не мога да схвана цената на това любопитство. Еклесиаст казва, че този, който трупа знание, трупа и печал. Вероятно страданието, което извисява човека според Дюма, ударите на съдбата са онова сътресение, което отваря очите ми. Ранимата беззащитност обръща погледа ми навътре. Започвам да слизам в дълбините на сърцето и душата си. Дали в това потапяне е смисълът на онова, което те превръща в Човек с главна буква. Всеки от нас е една загадка. Може би психолозите ще кажат, че себепознанието е оръжието, с което може да воюваш, да се опазиш, да докоснеш устрема на богинята Нике. Самопроникването не е ли страх от самия себе си? Ужас от кръста, който трябва да носиш към своята Голгота. Трудно е да бъдеш лицемер пред себе си. Такава игра не минава.
Най-тежка е борбата със самия себе си. Кой си, къде отиваш, какво ще оставиш. Сред тия светлосенки изплува Гьотевият Фауст и неговият вечен отговор, изплува и Хамлетовият въпрос: „Да бъдеш или да не бъдеш“. По-добре да остана сам за себе си загадка. Така е по-интересно и ще продължа да търся себе си.
Навън е топла юлска утрин. Първите лъчи заблестяват по мръсните прозорци на сивите блокове. Приемам спокойно кучешката крамола. Зазвучава птича песен. Благодаря ти, живот, аз съм още с тебе, взаимно ще се допълваме до края.
Силата на духа
Следващият текст е написан по повод Европейската година на хората с увреждания.
Всеизвестно е, че никой не може да избере родителите си, часа на раждането си и онова, което Бог и генетичната верига са вложили в съдбата му. Тя се предопределя от условията и събитията, които ни обкръжават. Някои се раждат на мека постеля с кордели, а други — върху слама в бедняшка хижа. Едни се раждат умни, други — с ограничени възможности. Едни със способности и талант, други — непохватни и обречени на неспособността си. Едни са красиви с великолепно телосложение и разкошен образ, а на други е отнет приличният външен вид. Едни се раждат физически здрави, а други обременени с болести и недъзи. Следователно началният старт в живота не е равен. Малцина в надпреварата успяват да достигнат до висините на творчеството и интелектуалното развитие, кариерата и материалното богатство. Това неравенство само смъртта заличава и в този смисъл тя може да бъде определена като най-справедливият акт. Когато аз си отида от този свят, едва ли някой ще каже, че тук почива слепият… Ах, споменах слепотата. Не знам защо я свързах със смъртта. Мисля, че няма по-ужасна съдба от това да си сляп или да ослепееш. Както пише академик Константин Пашев, зрението е най-драгоценният дар в природата. Да ослепееш в ранна или младежка възраст е равносилно на смъртоносен удар, който те оставя да живееш лишен от най-естествения начин на общуване и връзки с хората и околния свят. Изричам това не от сълзливо окаяние, сантименталност или потрес от несправедливостта в естествения ход на живота. Просто красивото е в хармонията на всички сетива, с които човек трябва да се роди и да живее. Човешкият дух е осенен от разум, който се наслаждава на багрите, картините в природата и живота. Несправедливо е да ти отнемат възможността да погледнеш пламъка в очите на обичаните от тебе хора, да проникнеш в тях със своя поглед. Това е толкова естествено в ежедневието за онези, които виждат и когато те сполети съдбата на сляп, ти остава един-единствен изход: отново да бъдеш човек. Твоите вътрешни душевни сили да се мобилизират, да впрегнеш волята си отново за живот и да положиш усилия, за да се развиваш като останалите твои съвременници. Тези черти и стремления у слепия човек ще срещнете в повечето от кратките ми очерци. Аз се срещам с много мои млади и по-възрастни колеги и слепи приятели, които са образец на духовно израстване, интелект и начетеност.