— Продължавай да мечтаеш скъпи. Не мислиш сериозно, че предложението, което ти се прави, е резултат на спонтанен импулс, нали? По-скоро ми се струва, че ще откриеш, че изход няма.
— Чие е детето? — рязко попита той.
— Нямаше да ти кажа дори и да знаех. Разбира се, официално е твое, скъпи. — Дори и Клеопатра едва ли е била по-самодоволна, когато е разкрила предстоящото бащинство на Марк Антоний.
— Невъзможно е това да се случва в действителност — изръмжа страдалчески Трей. Очите му бяха като ледени кристали.
— Ти си най-богатият, най-привлекателният ерген в Монтана — заяви Валери със самодоволна увереност. — Аз съм най-красивата жена. Просто съвършено.
Той я погледна и видя красива, но също така студена, коравосърдечна жена, хищна като тигрица.
— Не — озъби се той.
— Бих желала сватбата да стане в деня на нашата Дама от хълма… да речем след три седмици. Това време трябва да ми стигне да приготвя поканите. Ще пусна съобщение във вестника. Трябва да се свържем с епископа. Аз ще се погрижа за това. Така. Що се отнася до приема, хотелът вероятно не е достатъчно голям… Това означава, че ще трябва да резервираме балната зала на Клаудио. Да, тя ще е идеална.
— Никога — грубо каза Трей и рязко се изправи, без да е сигурен дали ще успее да овладее силното си желание да я удари, ако остане още малко. Валери нямаше някакви скрупули. Никога не беше разбирал безпощадната чудовищност на нейните намерения.
— С френско шампанско… — чу я да казва, когато отвори вратата. Напусна къщата с няколко крачки, разгневен повече, отколкото когато и да било през живота си.
И за Хейзард, който беше при съдиите, денят не беше по-добър. Въпреки че след несъгласията им около сервитута за преминаване на железопътната линия, те лично не проявяваха съчувствие към проблема на Трей, и двамата биха погледнали с практицизъм на едно евентуално ползотворно участие и принос към всеки друг случай, различен от изнасилване. Всъщност те не скриха унинието си от факта, че трябва да отхвърлят щедрото предложение на Хейзард. Но ако Валери действително повдигнеше публично обвинение в изнасилване, протестът на обществеността щеше далеч да надхвърли което и да е съдийско решение по обвинителния акт или процеса. Сигурно беше, че индианците нямаше да преживеят до края на седмицата и никой от съдиите нямаше да бъде преизбран на този пост отново, ако ги подкрепяше. Независимо от алчността им, те не можеха да направят нищо за Хейзард.
Баща и син се срещнаха за обяд в един частен ресторант в Монтана и сравниха липсата на късмет, която беше споходила и двамата.
— Това бяха изстрели в тъмното — уморено призна Трей и пресуши чашата с уиски.
— Само да не беше изнасилване — въздъхна Хейзард.
— И да не бяхме индианци — добави Трей. В тона му се долавяше цинизъм.
— Много ако — съгласи се Хейзард. — Ако не беше богат…
— И ако Валери не беше алчна — промърмори Трей. — Тя говори за сватба в деня на нашата Дама от хълма.
— Мили Боже!
— Напълно споделям чувствата ти. Между другото, това е след три седмици.
Хейзард мрачно погледна сина си:
— Ами Емпрес?
— Ще трябва да се опитам да й обясня.
— Съжалявам — каза баща му. — Майка ти очаква аз да се погрижа за това, нали знаеш.
— Все пак тя е реалист. Знае, че Сивия орел и Ловеца на бизони, или когото и да обвинят, няма да имат никакъв шанс, ако Валери потвърди официално обвиненията си.
— Бихме могли — каза Хейзард, въздишайки унесено — да отвлечем Валери и Дънкан и да ги държим някъде в планината. Въпреки че при изчезването им може да се вдигне голяма дандания, ако имат и друг съучастник в това проклето изнудване. В най-добрия случай, всичко, което ще спечелим, е малко време с надеждата, че те ще преразгледат решението си. Напразна надежда, както ми се струва, като се има предвид тяхната алчност. Дънкан мами правителството от години с договорите си за войската. Не е от хората, които проявяват някакъв разум.
— Валери дори не знае какво означава тази дума. Виж, бракът ще продължи най-много шест месеца, може и по-малко. — Трей сви рамене. — Все пак не сме напълно лишени от избор. Сега всичко, което трябва да направя, е някак си да обясня цялата тази бъркотия на Емпрес. — Трей се сниши на стола си. — Имам нужда от едно питие.
Баща му се пресегна през масата и напълни отново чашата на сина си.
— След шест месеца — каза той — ще те черпя едно по случай развода ти.
Трей вдигна чашата и мрачно се усмихна.
— При условие че не я удуша, преди да изминат тези шест месеца. Така. В такъв случай нека разгледаме всичко още веднъж. Може би забравяме нещо. Може ли цялото племе временно да се изнесе от Монтана? — на шега запита Трей, но думите му бяха проникнати от отвращение от самата мисъл.