— Каквото имам да казвам… — започна Трей, а в гласа му личеше дълбока болка, — …трябва да бъде казано.
Стомахът на Емпрес се сви, а пръстите й се впиха в ленените чаршафи.
— Знаех, че нещо не е наред.
— Отнася се до нас — каза Трей, като се отпусна на стола до леглото. — Ти нямаш никаква вина — бързо прибави той, като видя слисването, изписало се на лицето й. — Донякъде вината е моя — продължи той и като се намести на стола, протегна краката си. — И в много голяма степен на Валери Стюарт. Не я познаваш — отново въздъхна той, — но, за съжаление, аз я познавах.
— Разкажи ми — спокойно каза Емпрес. Искаше да разбере за какво става въпрос, въпреки че я погълна смазващото чувство за обреченост. Красотата на Трей бе помрачена от изражението му на сурова неумолимост. Стиснатите му устни бяха тънка стегната черта.
— Какво ще кажеш, ако плановете ни за женитба се забавят с шест месеца? — попита Трей. Гласът му беше безизразен.
— Това ли е всичко? — с радостно облекчение отговори Емпрес. Не беше толкова лошо. Очакваше нещо бедствено. Отчаяният й страх я напусна. — Нямам нищо против. Лятото е чудесен сезон за сватби — усмихна се тя на Трей. — Не бъди толкова мрачен. Плановете ни могат и да се променят, нали? Обичам те и дали ще се оженим тази седмица или след шест месеца… Няма да настъпи краят на света.
Трей не се усмихна и Емпрес разбра, че това не е всичко.
— Не съм ти казал най-лошото — меко каза той. Държеше се за крехката си надежда като удавник за сламка. Само един поглед към лицето на Трей й бе достатъчен за да разбере, че я очаква катастрофа. — Трябва да се оженя за Валери Стюарт.
Беше хиляди пъти по-лошо отколкото си бе представяла. Унищожаване на нейната мечта, пълно разрушаване на щастието, което едва бе започнала да възприема. Измина известно време преди Емпрес да успее да събере сили, за да попита:
— Защо?
— За да спася двама от братовчедите ми от обесване. — Емпрес слушаше потресена и ужасена, а историята се разплиташе още и още и бъдещето й с Трей се превръщаше в развалини. Той беше тъжен и подтиснат, но в основата по-оптимистичен от нея. Емпрес имаше чувството, че от жени като Валери Стюарт едва ли е толкова лесно да се отървеш След шест месеца. Човек, достатъчно хитър, за да държи като заложници семейство Брадок-Блек, няма да е толкова наивен да изпусне такова богатство. Трей не беше споменал възможностите на абсароки, които щяха да използуват в краен случай, така че в мислите си Емпрес не можеше да държи сметка и за тях. Катастрофата приемаше застрашителни размери.
— Не знам какво да правя… какво повече да кажа — нещастно завърши Трей. Чувстваше се злочест и обречен, изоставен от своите духове-закрилници.
— Нямаш избор. Ожени се за нея. Децата и аз ще се върнем в Уинтър Маунтинс. Можеш да дойдеш да ни вземеш през лятото. — Емпрес си наложи гласът й да остане спокоен. Искаше й се да крещи от болка. — Ще кажа на децата… — Думите я задавиха, тя преглътна, а след това продължи решително с пълни със сълзи очи. — Не зная какво да им кажа. — Смазващата агония се надигаше в гърдите й. — Струва ми се, че те обичат дори повече от мен.
Трей скочи на крака в момента, в който видя сълзите да извират от очите й. Той я вдигна в прегръдката си, занесе я до коженото канапе, близо до камината, седна и я положи в скута си, като подпъхваше полите на нощницата й под голите й ходила.
— Няма да е завинаги — прошепна той. Сребристосивите му очи преливаха от отчаяние. Прегръдката му стана по-силна. Усещаше топлото й тяло и се вкопчваше в тази единствена утеха за измъченото му съзнание.
— Лятото ще дойде, преди да разберем — меко отговори Емпрес и въпреки че думите й бяха разумни, сълзите не преставаха да се стичат по лицето й.
— Не плачи… не плачи — молеше Трей и триеше сълзите й с пръстите си. — О, Господи! — прошепна той. Искаше да я утеши, искаше му се да се посъветва с някого, да намери някакво магическо избавление от този ад. — И не трябва да си отиваш — нежно шепнеше той и обсипваше с целувки косата й, бузите й, солените й сълзи. — Няма защо да се връщаш. — Мисълта, че ще я загуби, дори и за шест месеца, беше непоносима.
— Не искай от мен да остана. Не мога. — Унизителната мъка я заливаше. — Не и когато си женен за друга.
— Това е просто една сватба. Не женитба — бързо каза Трей с подрезгавял глас. — Няма да живея с нея.
— Все пак не мога да остана — прошепна Емпрес със слаб тъжен глас. Не можеше да му обясни, че за нея мисълта, че мъжът, когото обича, е женен за друга жена, не е въпрос на временна спогодба. Някак си в самия акт се съдържаше ужасяваща нотка на притежание и много устойчив ангажимент в правно отношение, независимо от надменния начин, по който Трей гледаше на него. А и Валери Стюарт явно не беше от жените, които спокойно биха приели факта, че съпругът й живее с друга. Но да речем, че Трей беше прав и Валери се съгласи на развод… Тогава каторгата му нямаше да е безкрайна. Ако Емпрес можеше да брои дните до изтичането на тези шест месеца, имаше възможност да се справи с този опустошителен удар. Но не и тук, не и като вижда Трей всеки ден, не и достатъчно близо, където би могла да срещне Валери, която щеше да е мисис Брадок-Блек вместо нея. Не беше толкова силна. — Ще се приберем вкъщи веднага щом съм в състояние да измина разстоянието на снегоходки.