— Добре — съгласи се Трей. Не искаше да спори с нея сега. Но нямаше да я пусне да си отиде. По един или друг начин щеше да я накара да остане.
Обстоятелствата дойдоха на помощ на Трей и не му се наложи да привежда убедителни доводи, за да я накара да остане. Оказа се, че децата, без изключение, са хванали треската, която заплашваше Емпрес. Точно когато тя започваше да се чувства по-силна, Женевиев се оплака от възпалено гърло. След пет дни треската повали и Гай и не спря, докато къщата не заприлича на малко болнично отделение. Изминаха три седмици в размесване на лапи и лекарства, налагане на компреси, успокояване на раздразнителните деца и в разхождане и люлеене на ръце на Едуард, когато той крещеше от болка от ушната инфекция, която се беше развила заедно с треската. Последното падна в най-голяма степен на плещите на Трей, тъй като Едуард спеше най-добре в неговите прегръдки. Но дългите часове безсъние и умората се отразиха на всички. В известно отношение болестта на децата дойде като благословия, защото дните преди сватбата на Трей изминаха някак си незабелязано, изпълнени от собствения малък свят на Емпрес и болните деца, от безсънните нощи, от борбата със смъртта, която Емпрес водеше посредством всяко лекарство, което имаше на разположение, посредством молитви, прошепнати уверения и любов.
Беше благодарна, че всички оцеляха. Емпрес едва забеляза деня, в който Трей отиде на сватбата си. Същата сутрин, на разсъмване, тя изтощена беше потънала в сън и Трей се бе измъкнал тихичко, без да я буди. На медицинските сестри изрично им беше наредено да я оставят да спи. Необичайната тишина я порази едва в късния следобед, когато тя се събуди и осъзна причината за притихналата къща.
Тази вечер Емпрес плака въпреки решителните си опити да спре сълзите и когато Женевиев я попита какво се е случило, тя каза само: „Уморена съм и искам да се прибера у дома.“
Нямаше прости начини да се обяснят сложните и заплетени пътища, по които вървеше подлостта на Валери и баща й, така че Емпрес бе казала на децата само, че се прибират у дома веднага щом всички се оправят и че Трей ще ги последва през лятото, когато ще се оженят. Женитбата на Трей с Валери изобщо не беше спомената. Трей не беше изразил открито несъгласието си с Емпрес, когато тя каза на децата за промяната в плановете им, но във себе си той възнамеряваше да я убеди да остане.
Църквата беше изпълнена до краен предел, въпреки че родът Брадок-Блек не беше представен изцяло, всъщност липсата на повечето от роднините се хвърляше в очи. Но Валери беше разпратила покани до половината град и никой от гъделичканите от любопитство да видят припряната сватба между двама души, които не са били заедно от доста дълго време, не остана навън. Правеха се облози за причините, поради които Трей най-накрая се беше предал, или пък Валери беше направила невъзможното. Но дори и хората, които залагаха, разбираха, че истинската причина сигурно никога няма да се узнае.
От Калифорния бяха докарани две коли бели рози и църквата приличаше на божествено ухаещ облак от хилядите цветове. „Или на погребален салон, помисли си младоженецът, зависи от гледната точка.“ Осемте шаферки на Валери, облечени в розова коприна, представляваха пухкав контрапункт на благоуханните рози, а булката беше великолепна — нямаше друга дума за нея — в перленобяла рокля от венецианска везана дантела с дълъг двадесет стъпки шлейф. Трей се чувстваше като затворник и му личеше.
Сватбената вечеря беше рядка по своята пищност. За изпълнението отговаряха десетина френски майстор-готвачи. Френското шампанско беше внесено и се лееше в изобилие. Всички гости забелязаха, че младоженецът се възползува от своя дял. Веднага след вечерята оркестърът започна да свири, но младоженецът безпрецедентно отклони първия танц с булката. Както сам каза, предпочиташе пиенето пред танците.
Родителите на младоженеца останаха колкото за пред хората. Приказваше се, че Хейзард не е доволен от женитбата. Според клюките булката била в положение. Говореше се, че момчето било насилено да се ожени за нея, но повечето признаваха, че в случая с Трей това можело да се очаква. С неговите подвизи из моминските спални било само въпрос на време и на натиск от страна на съответното семейство.