Дали женитбата ще накара женкаря в Трей да поулегне, питаха се всички повече от любопитство, не че вярваха в това. Всички жени, които поканиха Трей на танц на неговата сватба, бяха единодушни, че това няма да стане. А и разбира се, най-новата придобивка на Трей, която той криеше в лоното на рода — семейното ранчо, не беше тайна. Изобщо, развалено момче.
Докато стане време щастливата булка и навъсеният младоженец да се преоблекат в пътните си дрехи и да се отправят на пътешествието за медения си месец, заплашителният оттенък в изражението на Трей вече беше отчетлив. Чу се как един от гостите отбеляза, че Трей не изглежда подготвен за семейния живот, на което събеседникът му отвърна:
— Трей никога не е имал нищо против семейния живот, но както той го разбира — в ограничени дози и с неограничен брой жени. Валери взе своето.
— Онази хубавелка, дето я купи в бара на Лили — шепнеше се от ухо на ухо — чака в ранчото. — Очичките святкаха злобно. Сигурно й липсваше.
Трей мрачно придружи Валери до къщата, която тя беше купила с неговите пари. Спря веднага щом влезнаха в гостната и остана прав и мълчалив, докато тя подаваше кадифената си наметка на една прислужница, като в същото време издаваше заповеди на иконома за приготвянето на късна вечеря. Беше уморен, а от шампанското го болеше главата. Но само благодарение на него успя да сдържи яростта си пред всичките гости, от които го болеше главата. Самодоволните изблици на Валери също си бяха свършили работата за ковашките удари в слепоочията му. Лицемерна кучка! Беше изиграла ролята на поруменяла пламенна булка идеално.
След като освободи прислугата, Валери се завъртя, прошумоля с коприната и безгрижно махна с ръка към Трей.
— Скъпи, свали си сакото и се настани удобно.
Въпреки че се беше оженил за нея, всяко нещо си имаше граници и те бяха точно определени по отношение на онова, което смяташе да направи за нея.
— Няма да остана — каза той. Нямаше никакво намерение да я докосва и да се възползува от това, че е свързан с нея наистина. Това дете не бе негово, но при малка разлика във времето можеше и да е. Твърдо беше решил да се погрижи това никога да не се случи.
За момент Валери се обърка. Отказът му да остане беше възможност, която тя не бе обмислила. След женитбата тя се чувстваше сигурна.
— Разбира се, че ще останеш — огорчено каза тя. — Ние сме женени. Това е твоят дом.
— Това е твоят дом — с вежлива жестокост възрази Трей, — не моят. Съобщи ми, когато бебето се роди.
Той се обърна към вратата.
Тя го зяпна. Зяпна високия, красив мъж, когото смяташе, че е спечелила с толкова интриги. За един кратък миг тя едва не изгуби контрол над себе си и не се спусна след него с крясъци и клетви, но в самообладанието си още не беше паднала толкова ниско, колкото в своя морал.
— Какво ще кажа на хората — спокойно попита тя.
— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — отговори й от вратата Трей. — Лека нощ.
Емпрес чу суматохата, когато Хейзард и Блейз се прибраха, но остана в стаята си с надеждата, че нито единият, нито другият ще се качат при нея. Не беше сигурна дали ще издържи един разговор, без да избухне в ридания. Последните часове бяха мъчителни — децата спяха в леглата си, бе прекалено тихо, а тя — твърде самотна. Въпреки че разбираше необходимостта от сватбата на Трей, страшното усещане за голяма загуба заливаше всичките й разумни мисли. Какво прави той сега?, със сълзи на очи си мислеше тя. Усмихва ли се на новата си булка? Тя усмихва ли му се? — Притискал ли е тялото й към себе, си когато са танцували? Гостите одобрили ли са двойката? Красива ли е била Валери като сияйна булка? Защо, отчайваше се Емпрес, катастрофите следваха една след друга в живота й през последните пет години?. С какво беше заслужила този бич? Дали това не беше наказание за някакви прегрешения, които тя не знаеше? Колко още ще издържи? Колко мъка ще понесе още, преди духът й да се прекърши?
След това заплака, сама и нещастна, и заспа с ужасната смазваща представа за Трей и неговата невеста през първата им брачна нощ.
Трей се върна в ранчото късно през нощта. Беше потиснат и постоянно се ядеше отвътре. Влезе в тъмната спалня и макар през целия изнурителен ден да беше запазил присъствие на духа, сега се строполи в креслото до леглото и потрепери. Постепенно очите му привикнаха със сумрака и той остана така, в безмълвно съзерцание на съня на Емпрес. Беше изпълнил дълга си. Перспективата за следващите месеци го изпълваше с горчивина и той унило потърси утеха в съзерцаване на жената, която обичаше.