Тя се беше свила в юргана и сред възглавниците като в гнездо, мъничка сред простора на огромното легло. Беше преметнала едната си ръка над главата като малко дете, а светлата й коса проблясваше като лунна пътека в полумрака. Трей изпита смазващо чувство на нещастие, сякаш беше стигнал, до дъното на пропастта, зейнала на злополучния му сватбен ден. Внезапният страх, че по някакъв начин Валери и Дънкан ще му попречат да има за себе си Емпрес, го сграбчи за гърлото. Той направи усилие да се отърси от грозния демоничен образ на тревогата си, като си каза, че причината е в късния час, мрачното му настроение и умората от баналните учтивости, разменени с хилядите гости. Не беше забелязал, че е въздъхнал, докато Емпрес не се размърда. Той видя очите й да се отварят бавно, а след това рязко, при вида на тъмната му фигура. Тя незабавно се изправи и седна в леглото. Коприненият юрган се свлече от тялото й като ромоляща вода.
— Трей — извика тя. Гласът й преливаше от щастие и тя инстинктивно се наведе към него. Когато си спомни какво се беше случило същия ден, тя спря по средата на порива си, чудейки се какво прави той там. И дали ще издържи още един кратък миг, без да го докосне. Той все още беше в официалните си дрехи, само палтото му беше разкопчано, а възелът на коприненото му шалче — разхлабен.
— Това е първата ми брачна нощ — каза той с дълбокия си тих глас, сега безутешен. Чувстваше студ, опустошение и празнота. По бузата на Емпрес се плъзна една сълза, която бързо беше последвана от други. По-голяма блудница ли ставаш, когато обичаш женен мъж? Блудница ли си изобщо? Тя не знаеше това, а в следващия момент вече не я беше грижа. Разтвори прегръдките си.
— Благодаря ти — нежно каза Трей и я взе в ръцете си.
Той я притисна безмълвно, като остави нейното малко топло тяло да преодолее ненавистта, да стопи ледения страх. Нежно галеше косите й, както се утешава разплакано дете. Бузата й лежеше на кадифения му ревер, а ръцете й обгръщаха врата му. Никой от двамата не проговори. Беше достатъчно това, че той бе дошъл, а тя го бе приела. Отвъд това лежеше ужасяващото бъдеще и ако се приближаха твърде близо до ръба на пропастта, можеше да паднат в бездната. Един едър, много силен мъж, който винаги се беше изправял срещу света с дързост и безстрашие, сега седеше на ръба на огромното неоправено легло и безмълвно стискаше в прегръдката си мъничката златокоса жена. Прегръдката им сякаш ги предпазваше от света, който се канеше да се сгромоляса върху тях. На фона на проблясващия му шал и катраненочерния цвят на палтото и костюма му, жената изглеждаше крехка като цвете, над което бе надвиснал мрачен буреносен облак. Но именно мъничката топлинка, която той чувстваше под големите си силни ръце, сгряваше душата му и топеше бездънния мраз.
На следващата сутрин мълвата плъзна. Разпространяваше се деликатно над чашите с кафе на закуска, по-неподправено из клубните зали и злонамерено при Лили, а с напредването на деня и в другите барове. Вироглавият младоженец не се е възползувал от сватбената си нощ. И се прибрал у дома, в ранчото. Това само още веднъж доказваше, че на Лили може да се разчита за първокласна стока.
Икономът на Валери беше залепил ухо на вратата. Персоналът от собствената свита на Брадок-Блек наброяваше десет души. Единствената слугиня, която беше будна, когато Трей неочаквано се бе прибрал вкъщи, събуди братовчедката си в града в шест сутринта. Сред прислугата новините се разпространяваха бързо.
Злобните клюки стигнаха до Валери, още преди обядът да бъде сервиран. Телефонно обаждане от притворна приятелка, която мислела, че Валери би искала да знае „за свое добро“. Валери, която имаше на разположение цялата нощ, за да измисли правдоподобно обяснение извъртя историята с лекота. Непредвидени обстоятелства в ранчото изисквали присъствието на Трей, обясни тя. Не, не знаела кога точно ще се прибере. Зависи от размера на кризата. Каква е тя ли? Наистина, не обърнала голямо внимание. „Нали знаеш, когато Трей заговори за ватове и енергостанции… Е, вярно е — подхвърли тя. — Трей не е единственият, който може да се оправи с тази работа, но нали знаеш с каква отговорност се отнася, когато става въпрос за семейни проблеми. И аз, разбира се, съм щастлива. Ти нямаше ли да си щастлива, ако беше омъжена за Трей?“
На Валери й бяха необходими само няколко часа, за да анализира систематично позицията на съперницата си и още половин ден, за да разработи план за неутрализирането й. Нямаше намерение целият й упорит труд да свали най-големия дивеч на запад от Мисисипи да отиде на вятъра и тя да се окаже с някакъв си съпруг-фантом. Вярно, имаше парите му, имаше и положението си като мисис Брадок-Блек, но тя искаше и съпруг. Причината не беше само в богатството му или в глупавите клюки. Валери знаеше, благодарение на значителния си опит, че Трей беше най-добрият в леглото и я гризеше мисълта, че той може да предпочете някаква си курветинка пред нея.