Валери се смяташе за интелигентна жена. И което е по-важно, беше и красива. С нейната красота, щедро изложена на показ, и с внимателно прикритата си интелигентност тя методично беше задоволила всичките си себични прищевки. Дори Трей, когото беше по-трудно да примамиш в сравнение с другите мъже, в крайна сметка се бе поддал на съблазънта. Това, че не беше останал дълго в знойната й власт, се очакваше предварително. И той беше като другите мъже. А тя беше достатъчно умна, за да го знае предварително. Не беше споменала пред баща си, че от самото начало беше запланувала да хване Трей за свой съпруг. Баща й беше коравосърдечен човек, но не бе особен умен. Тя никога не му се доверяваше. И сега, когато Трей беше неин съпруг, беше влудяващо да гледа как той й се изплъзва. В другата жена ли се криеше причината за това? Или само в неговата неприязън към оковите на брака? Ще започне с жената.
Трябваше да изчака още една седмица, преди да се изправи пред онази покупка на мъжа й в ранчото. Струваше й се безкрайна, но бе необходима. Валери нае двама мъже, на които баща й имаше вяра, да наблюдават движението на Трей в продължение на седмица, и още четирима, които да свършат същата работа със семейството му. Беше разпределила времето прецизно. Искаше да се срещне лице в лице с любовницата на Трей насаме, без никой от семейство Брадок-Блек да й се пречка. Тъй като жената явно изобщо не напускаше ранчото, налагаше се Валери да отиде при нея. Номерът беше да се подбере момент, когато Трей и родителите му бяха в града на заседание на законодателната комисия.
През последната седмица Трей почти беше убедил Емпрес, че няма нужда тя и децата да се връщат в Уинтър Маунтинс. Женитбата му не беше нищо повече от една церемония и нямаше да повлияе на живота му но какъвто и да е начин. Делова сделка — нищо друго. Още повече, че беше опасно да се мисли за завръщане в затрупаната от сняг долина. Дори ако пътуването до там минеше без произшествия, възможността и по-нататък да има бури отново можеше да изложи семейството на риск. Не му се искаше да си я представя сама в момент, когато трябва да се справя с някакви критични обстоятелства. „Моля те!“, беше я умолявал многократно той, човекът, който никога за нищо не беше молил, „Остани!“
С колебание, подвластна на чувствата си и разкъсвана от съмнения, тя бе останала. Може би решаващият фактор бяха децата. „Тук ни харесва, плачеха те. Да се върнем? По целия този път? В този студ?“ Трей стоеше настрана от семейството, като се опитваше да придаде на трепетното си очакване вид на вежлива заинтересованост. „Да оставим тате Трей?“, изписка Едуард и изтича към него, като протегна пълничките си ръчички, за да бъде гушнат. Усмивката на Трей изразяваше очароваща любезност, но само с цената на големи усилия. С рошавата глава на Едуард, сгушена на рамото му, и с, препускащо от щастие сърце той спокойно се поинтересува:
— Значи, решено?
Всички вечери през тази седмица се изпълваха с блажено щастие, щом Трей се върнеше от града. А часовете им, когато децата си легнеха, бяха истински рай.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
В понеделник сутринта след един уикенд, през който Хейзард и Блейз бяха забавлявали малките на пързалката, а Трей още веднъж бе казал: Виждаш ли колко щастливи са децата?, Емпрес стоеше на прозореца, любуваше се на ясния зимен ден и задоволството изпълваше сърцето й.
Трей беше излязъл рано сутринта заедно с родителите си. Този следобед в дневния ред бе предвидено решително гласуване и колебаещите се законодатели се нуждаеха от допълнително вдъхновение или увещания, в зависимост от собствената им съвест.
Емпрес и децата бяха все още на масата за закуска в трапезарията, когато Тимс с огромно притеснение обяви пристигането на мисис Брадок-Блек. Въпреки че в ранчото бе назначен пълен обслужващ персонал, домакинството не се водеше редовно и Емпрес и семейството й се бяха сближили с прислугата. Тимс, икономът, беше особено привързан към Емпрес заради нейната добрина към жена му, която страдаше от артрит, я се бе опитал да задържи Валери на главния вход. Безуспешно.