Тя вървеше плътно по петите му и бе настроена агресивно. През последната седмица Валери кипеше от гняв — една седмица, през която трябваше да се оправя с любопитни посетители, всички жадни за клюки, всички с въпроси за съпруга й и местонахождението му в момента. Една ужасна седмица, изпълнена със словесни боричкания, жлъч, нагли въпроси и безмълвно отминати, безсрамни забележки. Един ужасяващ кошмар, какъвто не беше предвиждала, но за който твърдо бе решила да получи възмездие. Беше твърдо решена да види съпруга си под своя покрив, по един или друг начин, и тази среща с неговата любовница беше само началото.
Тимс още не беше произнесъл името й, когато Валери величествено профуча покрай него и влезе във веселата, осветена от слънчеви лъчи стая, а самурената й пелерина се развяваше зад нея с грандиозна внушителност. Тя впери сериозните си сини очи в Гай и каза:
— Не може да е едно от онези на Трей. Прекалено е голям, въпреки че — сладко измърка тя — цветът съвпада. — Черните й очи се присвиха, когато втренченият й поглед се спря на Едуард. — А, този малкият — той трябва да е от Трей. — Тя се обърна към Емпрес и двете застанаха лице в лице. — И от теб?
„Значи, това е било“, развеселена си помисли Валери. Отговорът на необяснимото притегляне. Трей имаше дете от тази жена. Явно, онази нощ при Лили я беше купил не в търсене на нещо ново, а като акт на притежание. Не беше разбрала, че той е толкова придирчив към раздялата, и ако едно дете беше от толкова голямо значение за него, то детето от Трей без съмнение беше задължително за брака им.
Емпрес видимо се стегна при грубостта на Валери. Хвърляше чести погледи към слисания Тимс, застинал ма вратата, като прикриваше собствения си шок с решителност, за която призова благородството на рода си от десет поколения назад.
— Изведи децата от стаята, Тимс — нареди тя. Заповедническият тон и властната нотка в гласа на Емпрес промениха преждевременно изградената представа на Валери за „курвето на мъжа й“. Тази светлокоса жена, много по-дребничка отколкото беше очаквала, не бе обичайната стока, която се намираше при Лили, въпреки че Лили се гордееше с предлаганото качество. Тази жена, за която всички бяха говорили не само защото се бе продала, но и защото беше облечена като каубой, не изглеждаше нито евтина, нито уличница. А следата от акцент, който я отличаваше от останалите обикновени хорица, също я поставяше в позиция на някакво недоловимо превъзходство. Интелигентните й очи подсилваха този образ.
Валери едва не сви рамене, когато в себе си реши да отмине без внимание необичайните достойнства на жената. Дори и да изглежда като някоя благородна кралица, на кого му пука? Тя беше една малка фермерка или помощница в някое ранчо, която се бе продала в един долнопробен бардак. Това й беше цялата важност. Трудно можеше да се каже, че е от типа жени, в които Валери би могла да види някаква заплаха. Валери беше рожба на своята класа, която признаваше вроденото превъзходство на богатите. Със своя немилостив и себичен нрав, подсилен от оценката, която й даваше обществото, тя възприемаше Емпрес като нещо, което се намира толкова по-долу от собственото й положение, че подминаването му като възможна заплаха беше принцип. Но тъй като Валери не обичаше недовършените работи, а и мисълта, за клюките, че Трей е влюбен в тази принадлежаща към низвергнатата класа жена, й бяха неприятни, тя реши, че една кратка очна ставка с нея ще я постави на мястото й. Веднага щом децата излязоха от стаята, Емпрес се изправи и положи ръце на масата, за да спре треперенето им. Нейният най-ужасен кошмар се бе превърнал в действителност: стоеше лице в лице със съпругата на Трей.
— Какво искате — рязко попита тя, а нервите й бяха обтегнати.
Валери неучтиво оглеждаше Емпрес.
— Просто исках да се срещна с вас, скъпа моя. Няма нужда да се ядосвате толкова. Не е нещо необичайно любовниците на Трей да се застъпят. — Тя сви рамене и при движението самурът проблесна. — Винаги е бил много търсен. Помоли го да ти разкаже историйките, които стават в апартамента му в града. Жените направиха пътека. — В очарователната й усмивка прозираше злоба. — Малки домашни историйки.
„Прилича на дете, помисли си Валери, в розовата си вълнена рокля и вързаната с панделка коса.“ Остро раздразнение от съвършената, зряла невинност на жената пред нея прониза самодоволството й — непостижима поза за нейния собствен тип красота и когато заговори, в сладникавата лъжливост на думите й можеше да се долови и засегнатото й честолюбие:
— Всички ние можем да бъдем приятелки — сладко каза тя, като котка, която си играе с ранена птичка.