— Това не ме интересува. Нито пък ме интересува миналото на Трей. Не сте добре дошла тук — натъртено каза Емпрес. — Моля ви, вървете си. — Непоколебимата увереност в гласа на Валери и хладното й спокойствие, когато говореше за чара на Трей за жените, я караше да сдържа своя глас да не се разтрепери. Нямаше нужда да й напомнят репутацията му. Не и тази обаятелна жена, която беше познавала Трей години преди тя да го срещне.
— Не съм добре дошла в дома на съпруга си? — небрежно възрази Валери, въпреки че грубостта й беше съвсем ясно доловима. — Позволявате си твърде много. Аз съм негова съпруга. — допълни тя меко, като не откъсваше погледа си от очите на Емпрес — Нося неговото дете.
— Нямам намерение да споря с вас — отвърна Емпрес. Увереността в гласа на Валери беше пагубна за душевното й равновесие. — и Трей няма да се прибере до вечеря. Бихте ли ме извинили… — Тя понечи да заобиколи масата с намерението да напусне стаята. Сърцето й блъскаше в гърдите й като ковашки чук. Гладките, уверени думи на Валери я обезсилваха. Дори като си повтаряше, че Трей обича нея, дори като си припомняше всичко, което той й беше казал за нейната безскрупулност, за начина, по който го изнудваше, ужасните думи: „Нося неговото дете“ плашеха със своята простота. А цитирането на любовните му приключения в града и небрежния начин, по който Валери го спомена, причиниха друг силен пристъп на безпокойство. Дали Трей наистина можеше да се откаже от предишния си начин на живот? Само ако го познаваше по-добре… не по-добре, по-отдавна.
— Не мисля, че тази вечер Трей ще се прибере — каза Валери, сякаш се беше сетила за някакво маловажно съобщение. — Каза ми да го чакам за вечеря в осем. — Безцеремонната й лъжа имаше за цел да спре Емпрес.
И успя.
— Грешите — остро отвърна Емпрес. — Няма да идва при вас. — Но ударът беше унищожителен и въпреки че опита, тя не успя да скрие болезненото си потръпване. Нямаше да ходи при нея за вечеря. Защо говореше така? Как можеше тя да лъже? Нима щеше да бие целия път дотук, за да я лъже?
— Наистина, скъпа, колко си наивна — измърка Валери порочна усмивка. — Той ли ти го каза?
— Това е истината. — Но още докато изговаряше думите, пълзящото съмнение надделяваше и думите й съвсем не прозвучаха твърдо. Трей беше изпечен до съвършенство и имаше огромен опит в любовните интриги. Нима просто е възвърнал формата си? Нима всички ласкави думи за любов са били само… думи? Нима в противен случай тази жена щеше да е така самоуверена и жлъчна?
Погледът на Валери се откъсна от прозореца.
— Разбирам колко лесно е било да те измами там, в провинцията. — Блестящите й очи се завъртяха обратно. Изразът на лицето й беше подигравателен. — Трей е разглезен любимец, трябва да знаеш това, иска ни и двете, както виждаш.
Като се бореше с пристъпите на ревност и с усилие се опитваше да успокои гласа си, Емпрес каза:
— Не се е виждал с теб от сватбата. — Всичко това са лъжи. Ти си лъжкиня. Не се е виждал с теб, безмълвно крещеше тя, но скептицизмът и неувереността й ставаха все по-големи под безпощадната увереност на декларациите на Валери.
— О, скъпа, колко жалко, детето ми, но това просто не е така. — И тя бавно поклати глава с престорено състрадание. — Виждаме се всеки ден. — След ахването на Емпрес Валери продължи да върти острието на ножа в раната. — Наистина решението ми да дойда да те видя тази сутрин беше породено по-скоро от любопитство, отколкото от нещо друго. — „Колко е лесно, помисли си тя, с малка селянка като тази. Без съмнение, вярва в Бог, вечната любов и всички други блажени баналности.“ — Разбира се, ти знаеш — с внимателно модулиран назидателен глас продължи тя, — че изобилието в любовния живот на Трей винаги е било скандално. Тъй като го познавам от години, преди да се оженим, приемах това с нужния реализъм. В края на краищата, мъжете са си мъже. — Тя се засмя и за един кратък миг очите й проблеснаха злобно. — Бих ти предложила да се погрижиш да осигуриш бъдещето си сега, скъпа, докато страстите кипят. Никоя от галеничките на Трей не изкарва много дълго, би трябвало да проявиш повече практичност. Въпреки че, ако се съди по възрастта на твоето малко момченце, знаеш това по-добре от мен. Поздравявам те за дългия живот на вашата връзка с Трей. Сигурна съм, че е рекорд.
„Спри, искаше да изкрещи Емпрес, това не е истина!“ Никоя от подигравателните думи не беше вярна.
— Не е възможно Трей да се вижда с теб — възрази Емпрес. — През деня той е в законодателната комисия с родителите си и всяка вечер си е у дома.