Очевидно, Трей винаги беше живял според изискванията на тази сентенция за ненамеса в частните инициативи..
Той ме помоли да се омъжа за него, объркана и поразена си мислеше Емпрес. Възможно ли беше всички тези омайни, ласкави думи също да са били лъжи?
— Надявам се, не мислиш, че той щеше да се ожени за теб — нехайно каза Валери, като че ли четеше мислите на Емпрес. Тя се засмя великодушно, както човек се смее на някое несръчно, простодушно дете. — Наистина, скъпа, Трей е известен с горещата си преданост и вещината си в любовните думи. В съблазънта. Не бива да си мислиш, че ти си първата… а и той е опияняващо преживяване, не отричам. Но никога не би се оженил за теб.
Любовни думи, така ги нарече Валери. Колко подходящо за човек така обигран в играта на любов. Значи е прекарвал дните си, като се е забавлявал със съпругата си, вечерите — с лековерната жена, която беше купил при Лили. Била е толкова наивна. Очакваше, че за него тя ще е нещо различно, а той просто й се е наслаждавал по свой собствен начин, с подмилкващо се обаяние, което изглеждаше като добрина към децата, с незначително увеличаване на благодеянията, възможни благодарение на неограниченото му богатство, като я утешаваше с любовни думи, когато нейната „гореща преданост“ се е нуждаела от успокояване.
Първият импулс на Емпрес, замаяна от лудостта, която дяволито изречените злобни думи на Валери носеха в себе си, бе да откаже да си даде сметка за тях, да отхвърли инсинуацията на неоспоримите факти. Искаше да вярва на Трей. Не искаше собственият й свят да се разпадне на парчета. Но ръкавиците, украсените ръкавици, които бледнееха на фона на тъмното дърво на масата, привличаха погледа й като магнит. Той я мамеше. След това дойде безмълвната почуда от собствената й самоизмама… кого мамеше Трей? Нима просто не живееше както винаги беше живял? Усети как кожата й изгаря от срам, обида и гняв от нейната заблуда, от глупавата й наивност. Мъжете с опит, като Трей, приемаха удоволствията, които жените им предлагаха искрено и непресторено, и едновременно с това без скрупули или постоянство. Дори Валери, със задоволство си помисли Емпрес, в края на краищата, може и да не бъде толкова самодоволна, защото, макар че Трей се наслаждаваше на нейната любовна компания, той мразеше положението си на съпруг. Наистина ли беше така? Главата й представляваше едно заплетено от лъжи кълбо и тя вече не знаеше в какво или на кого да вярва. Каква глупачка! Каква безумно влюбена, заслепена глупачка!, отекваше в съзнанието й, а когато вдигна очи, всичко, което видя, бе начервената с тъмно червило уста на Валери, която се смееше на нейната простодушна лековерност. Внезапно почувства, че й се повдига и преди да се унижи напълно пред тази студена, издокарана жена, Емпрес се шмугна покрай разтеглената в усмивка уста и самурената пелерина и избяга от стаята.
Като гледаше след мъничката бягаща жена, облечена в ягодовочервена вълна, върху която като водопад се изсипваха филизите на светлата й коса, Валери промърмори с доволна усмивка на леко начервените си устни:
— Сбогом, малка селяндурко.
В шейната, по пътя обратно към Хелена, Валери самодоволно се поздрави с резултата в първия рунд. Задоволството й се долавяше ясно в усмивката на устните й и в блясъка на очите й. Ръкавиците бяха неочакван късмет. Трей ги беше забравил в деня когато той и Джъд Паркър обядваха заедно и нейният човек, който следеше Трей, ги бе прибрал. Сега оставаше само да види докъде ще й стигнат силите на крехката, ужасно наивна жена да се съпротивлява. С хищническия си инстинкт Валери по-скоро чувстваше, че съпротивата ще бъде минимална.