След като децата си легнаха, тя седна сама и нарочно насочи всичките си мисли към плановете си за завръщане във Франция. Всички причини изглеждаха разумни и практични. Тя не би могла да остане, децата се нуждаеха от сигурно бъдеще, но болката сякаш заливаше логиката и от нея не оставаше и следа. Болезнената тъга напълни очите й със сълзи и скоро тя чувстваше, че при най-малкия повод ще избухне в ридания. Акр Трей се върнеше тази вечер, имаше намерение спокойно да му обясни, че тя и децата са решили да се върнат във Франция, но докато това стана, мирните й, спокойни намерения бавно се бяха променили в негодуващ гняв. Върху първоначалната й болка и тъга се наслагваха образите на Трей и Валери и настроението й се бе променило от меланхолично усещане за претърпяна загуба до горчива обида.
Трей сваляше коженото си сако в движение, докато вървеше към нея. На красивото му лице грееше усмивка.
— Ужасно ми липсваше — каза той, като се наведе и лекичко я целуна по бузата.
Емпрес се опита да се усмихне, опита се да изглежда нормална, но единственото, за което можеше да мисли, беше вечерта в уюта на семейното гнезденце, която той бе прекарал с Валери.
— Късно е — спокойно каза тя, но в действителност й идваше да закрещи.
— Опозицията внесе за разглеждане изненадващо допълнение към дневния ред в пет часа, когато почти всички си бяха тръгнали или вече си тръгваха. Надяваха се да го прокарат с помощта на своите сподвижници, но успяхме да издействаме отлагане и отново подбрахме всички обратно. Загубиха с два гласа. Беше дяволски близо. Почти успяха да откъснат петстотин хиляди акра от резерватите. — Той запрати сакото, което държеше в ръката си, на най-близкия стол и като се хвърли както си беше облечен и с ботушите в леглото, въздъхна изтощено. Имаше моменти, в които чувстваше бремето на плещите си особено тежко. — Удържахме ги — каза той с подигравателната ирония на човек, прекарал деня в разгорещени дебати и сега не се чувства много добре. — Още веднъж.
Когато човек е склонен към цинизъм, както беше Емпрес в момента, обясненията като тези на Трей звучаха прекалено изпипани, като че ли са били репетирани.
— Днес Валери беше тук — каза Емпрес и ако в желанието си по-бързо да я види, Трей не се бе втурнал покрай Тимс, небрежно махвайки с ръка за поздрав, щеше да бъде информиран за посещението й още долу.
Той седна в леглото изправен, сякаш е глътнал бастун.
— Без съмнение, за да създава неприятности — навъси се той.
— Имаше известна информация, при това много интересна за…
— Не вярвай на нищо, което тя ти каже — прекъсна я Трей. — Тя е завършен лъжец. Както добре знам.
— Тя каза, че си бил при… — Емпрес замълча несигурна в избора на думите — …че си я посещавал. — довърши изречението тя и почувства горещата вълна на яда си.
Трей се намръщи. По дяволите! Валери ставаше досадна.
— Не съм я виждал от сватбата. Казах ти. — По-жестока и по-опасна отколкото бе предполагал, помисли си Трей. Утре ще я предупреди.
— Тя твърди друго — тросна се Емпрес и Трей се стресна от тона й и от нейните думи.
Той прехвърли крака отстрани на леглото и се изправи.
— Да не би да искаш да ми кажеш — внезапно гласът му притихна, натежал от преднамерената настойчивост на въпроса, — че изпитваш някакво съмнение? — Той се облегна на гравирания стълб на леглото и впери очи в лицето й.
Изправена пред нежното настояване на Трей, Емпрес въздъхна:
— Историите й са много добри. — Клепачите й се спуснаха леко при вида на неясното обвинение в израза на лицето му. — Спомена обяда ти с Джъд Паркър — тихо каза тя, като се питаше кога и как той ще обори факта и дали въобще ще си направи труда — и окапаната от супа риза. И върна това… — Като плъзна ръкавиците, които сякаш й се бяха надсмивали през цялата вечер, към Трей, тя наблюдаваше лицето му.
Трей хвърли бърз поглед към своите ръкавици на малката масичка до стола на Емпрес.
— По дяволите! — тихо възкликна той и в начина, по който изпусна дъха си, Емпрес видя още едно изобличаващо доказателство. Трей отиде до масичката и докосна колоритните цветя, които обграждаха извезаната черна пума. — Кучката му мръсна! Поне ги е върнала! — промърмори той. Пантеистичното му благоговение към тотема на баща му и негов талисман за щастие бе помрачено от допира на Валери до тях. — Сигурно е наела някой да ме следи.