— Това звучи малко пресилено. — Мили Боже!, искаше да изкрещи тя, не можеш ли да измислиш нещо по-добро? Някой да те следи? Очите й проследиха съвършената симетрия на извитите му вежди, подчертаната властност на правилния му нос, суровата безусловна сила на челюстта му, след което се спряха на искрящата красота на очите му, задавайки си въпроса дали градусът на страстта му варираше в зависимост от жените, на които той я предлагаше.
— Нищо не е пресилено, когато става въпрос за Валери. Тази жена е абсолютно безпринципна. Виж — подхвана той, уморен до смърт от изтощителния ден, почувствал внезапна досада от безспирните машинации на Валери. — Миналата седмица загубих някъде тези ръкавици. Не съм виждал Валери от сватбата и това е истината. — Той взе ръкавиците и отиде в гардеробната.
„Някъде, да“, огорчена си помисли Емпрес, докато го гледаше как се отдалечава. Въпросът беше приключен, обвиненията в изневяра — отхвърлени с пренебрежение. Кипяща от гняв, тя се изправи и го последва.
— Каквато и да е истината — заговори тя в гърба му, докато Трей влизаше през една от отворените огледални врати, — наистина няма никакво значение къде си оставил ръкавиците си! — През съзнанието й проблесна самодоволната физиономия на Валери.
Той се извърна с рязкост, която се опитваше да потисне:
— Как, по дяволите, трябва да разбирам това?! — запита той. Тонът на гласа му беше с една октава по-нисък.
— От седмици се опитвам да ти кажа, че тук се чувствам неудобно — каза тя, като си мислеше за ръкавиците, без съмнение, изработени от някоя друга предана жена. — Посещението на жена ти — продължи намусено тя — и нейното завладяващо изложение на историята на любовните ти похождения просто ме принудиха да преценя точно колко неудобно.
— Не съм разбрал, че се чувстваш неудобно — саркастично й отвърна Трей. — Сигурно си ме заблудила. И освен това нямам жена — разгорещено продължи той — Имам осеммесечна застраховка против настроените за линч тълпи в едно общество, което оценява стойността на живота ти според цвета на кожата ти. По дяволите! — каза той при следващото рязко вдишване. Гласът му продължаваше да се снижава. — Не слушай нейната версия на моите любовни похождения. Не искам да се карам. Сама виждаш, тя иска точно това. Хайде да не спорим. Всичко, което трябва да направя, е да изтрая няколко месеца и ще се отърва от нея.
Внезапно в думите му прозвуча студен егоизъм, като че ли нищо друго освен чувствата му нямаше значение и в сегашното си състояние, в което съмнението преобладаваше, Емпрес се запита дали след няколко месеца Трей нямаше да говори по същия начин и за нея. Знаеше само, че преди шест месеца сигурно е казвал на Валери, че тя е тази, която той боготвори.
— Мисля, че аз и децата ще прекараме тези шест месеца другаде — спокойно каза Емпрес. Чувствата й бяха нестабилни, неподдаващи се на контрол.
— Не искам да си тръгваш. — Изражението на Трей бе мрачно.
— Но аз искам!
Жестокостта й го изненада.
— Не я оставяй да ни причини това — спокойно, със сериозен тон каза Трей. — Моля те, недей! Тя иска точно това.
Тази вечер дори тези думи звучаха двусмислено за Емпрес, сякаш чуваше Валери да казва: „Той иска и двете ни.“ Истина ли беше това? Нима Трей се интересуваше единствено от своето собствено удоволствие и като дете, което не е в състояние да избере между две лакомства, настояваше и за двете.
Тя го обичаше, но го обичаше и всяка друга жена, пресякла живота му. За първи път посещението на Валери днес бе подчертало този факт. А и подочутият разговор между трите млади дами, в който се обсъждаше репутацията на Трей като прославен женкар, напомни на Емпрес за неговия вкус към удоволствията от женските прелести.
— Точно това искам и аз — с равен глас каза Емпрес. Чувстваше се сякаш всеки момент ще се разпадне на хиляди парченца.
— Вярваш ли й? — Гласът му беше безизразен. Емпрес се поколеба и това колебание накара Трей да избухне. Целият епизод с Валери, проклетата му саможертва заради дълга, неговият отказ от личната му свобода в името на племето, ограниченията, които трябваше да си наложи през следващите шест месеца, за да не може неговата мила съпруга да намери и други способи да го контролира, непреодолимото чувство, че е хванат в капан — всичко това сякаш експлодира.