— Виждам — почти недоловимо прошепна той. Зъбите му бяха силно стиснати.
— Не знам на какво да вярвам — искрено отговори Емпрес, но за един мъж в състояние на моментно разочарование, което надхвърляше границите на поносимостта, благородната лъжа би свършила по-добра работа.
— Чудесно — рязко каза той. Ноздрите му се разшириха от усилието да сдържи гнева си. — Вярвай на някаква непозната, която никога не си срещала досега. Непозната, която ти описах с подробности като измамница и лъжкиня. Вярвай й на нея, не на мен. Благодаря ти, поне за твоята внезапна — устата му се изкриви от отвращение, сякаш самата дума горчеше — прямота. Не бях разбрал колко повърхностни са твоите тържествени клетви в любов. Мислех, че ме обичаш.
— Аз те обичам.
— И аз ви обичам, госпожо — отвърна Трей и се преви в рязък подигравателен поклон. — Сега, след като се уверихме един друг в своята безсмъртна любов, моля за извинение, но с вашето позволение ще се оттегля за през нощта. Беше дълъг ден — сдържано заяви той, — а утрешният ден обещава не по-малко тежка битка, за да спасим земите на индианците от алчните ръце, които се протягат към тях. Макар че забравих — горчиво се усмихна той, — предполага се, че съм прекарал деня в сладки приказки с моята съпруга. Е, както и да е, прости умората ми и лека нощ.
През днешния ден се беше състояла една от най-тежките битки досега. Днес противниците им бяха най-близко до победата. Всяка година ставаше все по-трудно да се запазят земите на резервата от посегателствата, диктувани от чужди интереси. С всяка година дългите часове на дебатите ставаха все по-дълги, старите аргументи все по-малко убедителни. Сякаш всичко, от което другите се интересуваха, бяха парите. Земята означаваше пари. И обширните пространства на земята на резервата бяха изкусителна премия. Понякога Трей чувстваше, че безкрайните борби му идваха прекалено много. Безсмислени. Безкрайни. Спечели миналата година, тази година, днес, само за да се сблъска с още по-силна атака утре, следващия месец. Изглеждаше, сякаш той, баща му и племето им се опитваха да променят света сами с голи ръце. Бе уморен — уморен от собствения си скептицизъм и натрупалата се горчивина, а сега трябваше да обяснява постъпките на Валери. Отново. И Емпрес трябваше да бъде успокоявана. Убеждавана в любовта му. Отново. Утре. Утре можеше да се заеме с нови сили с всичко това.
Трей се събуди рано. Сега опитваха да присвоят земите на резервата Блекфийт. Мили Боже! Това нямаше край. Той лекичко целуна Емпрес в сивия здрач, предшестващ утрото и се засмя на свитата детска поза, която тя беше заела в съня си, после стана и бързо се облече. Остави бележка на възглавницата, близо до главата й, в която се извиняваше. Казваше й, че я обича повече от Рали и Кловър заедно и че довечера, когато се върне от Хелена, ще разсее всичките й съмнения за Валери.
Трей с мъка успя да постигне победа, която отекваше в ушите на хората, направили опит да сложат ръка на земите на Блекфийт. А когато Хейзард го поздрави за неговия плам, енергичност и изкусно маневриране, Трей отвърна:
— Налагаше се. Тази вечер трябва да се прибера рано. Никакви извинения. А освен това трябва и да напазарувам някои неща. Ще се видим утре.
„Пазаруване? помисли си Хейзард като гледаше как синът му спринтира надолу по мраморното стълбище. Това ще е за пръв път.“
Трей пристигна в ранчото рано, отрупан с подаръци за Емпрес и децата и беше поздравен от изненадания Тимс.
— Те си тръгнаха, сър — каза той. — Не се ли видяхте в Хелена? Мис Джордан и децата тръгнаха в единадесет часа, за да се срещнат с вас в града. Разминали ли сте се?
Трей застина. Пое си дълбоко дъх.
— Как отиде тя в Хелена? — кратко попита той.
— Шейната — преглътна Тимс. Гласът на господаря му бе прекалено спокоен. — Руди ги откара.
— Той върна ли се? — Думите плющяха като смъртоносни оръжия.
— Да, сър. — На челото на Тимс изби пот. — Прибра се към четири.
— Доведи го — настоятелно и рязко Каза Трей и остави пакетите, които държеше, на масата във фоайето. Подаръците, които бе избрал сам, вместо да остави това на Тимс, както беше правил винаги досега. Тимс и Болтън — помощникът на баща му, знаеха адреса на всяка достойна и не чак дотам достойна жена на разстояние от сто мили околовръст. И се гордееха с вкуса си за бижутерията. — Незабавно! — добави Трей и свъсено погледна часовника си — в библиотеката.
Когато пет минути по-късно конярят влезе в стаята, Трей все още беше с палтото и ръкавиците си. Беше седнал на бюрото си в строга, неумолима поза, с опрени, на плота, облечени в ръкавици длани.