Може би имаше право да си тръгне, щом чувствата й искаха това. Емпрес беше много по-чувствителна от него към каноните, които налагаше обществото. Сама бе казала, че изпитва неудобство от това да бъде негова любовница със знанието на целия свят. Беше живял твърде дълго така както на него му харесва, за да цени такава чувствителност. Той слезе с въздишка пред резиденцията на семейството на „Хомър Стрийт“, благодари на шофьора и се заизкачва по изметеното гранитно стълбище. Валеше лек сняг и през прозорците на салона той можеше да види тържеството, което даваха родителите му. Като заобиколи откъм един от страничните входове, той се изкачи по стълбището за прислугата до своята спалня. Тази вечер не беше в настроение да си разменя любезности с когото и да било.
Като се отправи директно към бюрото си, разположено в нишата на един от прозорците, той взе един поръбен с месинг календар, върна се до леглото и легна. Снежинките по косата и раменете му се разтопиха в топлината на стаята и той започна отново да усеща пръстите на краката си. Трей закрепи календара на гърдите си и тежкият месинг потъна в черната боброва кожа на палтото му. Отново и отново прелистваше страниците на различните месеци. Отново и отново броеше и пресмяташе, сякаш изпитваше някаква утеха в това да види края на собственото си нещастие. Шест месеца. Шест месеца, докато пак види Емпрес. Спря се на юли и намръщен погледна страницата с месец август. Кога през август? Никога не беше питал Валери кога очаква детето си. Преди това нямаше значение, но изведнъж бе станало изключително важно. Като се надигна от леглото, той се отправи към бюрото си и взе телефона.
Да помоли оператора да го свърже с мисис Брадок-Блек беше преживяване, което отне силите му. Беше избягвал да мисли за нея в тази светлина.
С вдигането на телефона икономът отново му напомни по един безусловен начин за неговата женитба:
— Семейство Брадок-Блек — изпя той в слушалката. — С какво мога да ви помогна?
Трей не намери сили да използва официалното обръщение — мисис Брадок-Блек. Той помоли за Валери и когато икономът високомерно запита кой се обажда, Трей се представи с чувството на унижение.
От другия край на линията се чу подлизурско потвърждение и той незабавно беше свързан. И защо не? помисли си Трей. Нали аз плащам шибаната му заплата.
— Добър вечер, скъпи. — Гласът на Валери преливаше от сладост и ако не бе информацията, заради която я беше потърсил, Трей щеше да затвори с чувството, че му се повдига от пресищане.
Той попита рязко, без предисловия:
— Кога очакваш детето си?
— Но, скъпи, как може да си забравил. И освен ако не искаме целият град да разбере — натъртено каза тя, с ясното съзнание, че операторите в централата одумваха всички наред, — не би трябвало да обсъждаме това по телефона.
— По дяволите! — тихо продума той, като за момент се почуди дали това има някакво значение. Но най-добре беше всичко свързано с тази наложена му насила женитба, да си остане в семейството. Не искаше да се появят никакви пречки за развода им. — Добре — бе всичко, което каза, преди да затвори.
Той бързо измина двете пресечки до новия дом на Валери — резиденция от червен пясъчник в същия модерен хълмист район, където бе и тяхната градска къща — неговия сватбен подарък за нея, както дяволито я бе определила самата тя, когато я избра и поиска чека, за да я плати.
Възможността тя да се развлича не му беше минавала през ума, който беше зает изключително с мислите за Емпрес. Би трябвало да я познава по-добре. Валери бе завършена социална пеперудка, а сега със собствена къща и щедра издръжка едва ли би се превърнала в отшелничка.
Като отказа да бъде представен, Трей каза на иконома, че иска да види Валери в кабинета. Докато чакаше, не спираше да кръстосва стаята и често-често да си поглежда часовника. Наля си уиски, направи още няколко обиколки из стаята и пак погледна часовника си. Кучката беше вярна на навиците си. Знаеше, че той иска да научи това, което го вълнуваше; знаеше също, че няма да се присъедини към гостите на тържеството й.
След три питиета двойната врата се отвори и тя застана в рамката й, застинала в ефектна поза на фона на искрящата светлина на полилея в салона. Роклята й бе от златист плат, тъканта блещукаше с цветовете на дъгата, на ушите й проблясваха диаманти и за секунда той с горчивина си помисли, че е срамота цялата тази красота да прикрива такава поквара.