— Колко мило, че си решил да се отбиеш, Трей — престорено изгука тя.
— Нямам намерение да любезнича, Валери. — Лицето му бе спокойно и неподвижно. — Дойдох за датата.
Тя пристъпи в стаята, бутна крилата на вратата зад себе си и застана в рамката от позлатено дърво, като пренебрегна думите му, сякаш не ги бе чула.
— Разбрах, че жената и семейството й, ония твоите — тя отегчено замаза думата — са си тръгнали с влака за Източното крайбрежие. Зимата в планината ли й омръзна или може би изолацията в ранчото?
Последва кратка тишина.
— Ти си първокласна кучка, Валери — рязко отвърна Трей, вече убеден, че Валери наистина е наела хора да го следят и да наблюдават ранчото. Въпреки че в градче с такива размери клюките се разнасяха бързо, новината за заминаването на Емпрес не би могла да е стигнала до Валери толкова бързо.
— Винаги си имал огнен нрав, скъпи — измърка тя, припомняйки си някои моменти от времето, когато бяха по-близки и се любеха. Валери обичаше да дразни със своята предизвикателност, както обичаше и произтичащите от предизвикателствата й последици. А когато ставаше въпрос за Трей, последиците от физическите предизвикателства винаги бяха изпълнени с изключителна по силата си еротичност.
— Търпението ми почти се изчерпа, Валери. Ще ти бъда благодарен, ако за в бъдеще се въздържаш от посещения при който и да е от моите приятели.
— Но, скъпи, в това малко градче имаме толкова много общи приятели, че се боя, че това е невъзможно. Но ако имаш предвид онази дребна руса женица, вече нямам никаква възможност да я посетя, не е ли така? — Диамантите на врата й уловиха светлината. Бяха огромни. „Колко ли, запита се Трей, а в главата му се въртяха мисли за насилие и смърт, са ми стрували? Но поне са удобни за гарота“, реши той.
— Валери — много тихо каза той, — не разбираш колко си близо до възможността да бъдеш удушена.
— Тя не беше твоят тип, Трей — отговори Валери, сигурна от новата си позиция на силата. Единствената й сериозна съперница бе във влака, на път за Източното крайбрежие. — Бе прекалено хрисима. До пролетта щеше да се отегчиш от нея.
— Някой ден — изръмжа Трей — ще ти го върна, задето се бъркаш в живота ми.
— Би трябвало да ми благодариш, скъпи, че отпратих малката уличница по пътя й.
— Ти си единствената уличница, която познавам.
— Скъпи, бързо забравяш, че съм свидетел как си проправяше много широка пътека през женското население на Монтана.
— Повтарям ти. — Очите на Трей бяха студени като кубчета лед.
— Наистина, мили, никога не съм знаела, че имаш такава поучителна нравствена жилка в себе си. Винаги си се интересувал от удоволствия без задръжки. По-различно ли е с някой, притежаващ нравствена чистота?
— Ако някога реша да обсъдя морала на сексуалния си живот с теб — острите му думи едва се процеждаха, — ще ти кажа. Сега, ако бъдеш така добра да ми дадеш информацията, която поисках от теб, ще си тръгвам.
— Джъд Паркър и Бо Талмъдж са тук тази вечер. Защо не си свалиш палтото и не останеш за още едно питие? — Валери бе така спокойна и безучастна, сякаш обсъждаха менюто за следващата седмица. Разбира се, на своя страна тя имаше предимството на голямата победа, извоювана днес. Беше изгонила най-новата приятелка на Трей, единствената приятелка, която той бе допуснал в дома си и с която беше живял. Беше я прогонила от града само с едно кратко посещение и няколко умело подбрани лъжи. Валери ликуваше. Не само носеше името на Трей, но имаше и една хубавичка сума от парите му и удовлетворението от чувството за безпроблемно бъдеще. Мис Джордан се оказа изненадващо лесен противник. Щеше да е по-трудно да постави под контрола си Трей, но тя беше оптимист.
— Успя да си осигуриш сватбена церемония, Валери, но не и мен. Дългът ми към племето си има граници. Нямам намерение да присъствам на тържеството ти. Датата на раждането на детето, ако обичаш, и повече няма да те отнемам от гостите ти.
— Защо — направо попита тя — искаш да знаеш? — Валери беше подозрителна по природа и съпротивата беше първият й импулс.
— Уточнявам социалния си календар за лятото, кукло, и искам да бъда тук, за да приветствам с добре дошъл на света най-новия член на семейство Брадок-Блек. — Яростният сарказъм изпълваше гласа му.
— Не знам дали искам да ти кажа — отвърна тя, раздразнена от неприкритата враждебност на човека, за когото се бе омъжила.
Трей дълбоко си пое въздух и притисна ръце към гладката кожа на палтото си, сякаш самото движение можеше да го задържи на мястото му, когато силният импулс да я убие го подтикваше да скочи отгоре й.