— Шшт, Трей не може да тръгне сега — спокойно я опроверга Емпрес за кой ли път вече. Искаше й се да закрещи. — Просто не може. Сесията на законодателната комисия още не е приключила. — И освен това би било неудобно, отчаяно си помисли тя, да се раздели още сега с младата си съпруга.
Едуард, с подуто от плач лице, страдаше най-открито от отсъствието на Трей. Откакто се качиха на влака отказваше да яде, изпълнен с негодувание и твърда логика. Щом Емпрес се опиташе да го утеши, той я отблъскваше и хлипаше:
— Иска Трей… връща се… намерим Трей…
— Отиваме на прекрасно пътешествие, Едуард — придумваше го Емпрес, — като в картинките в твоите книжки, с лодки… а Гай ще бъде граф. Знаеш ли какво е граф?
— Не ме интересува! — викаше Едуард, а мъничкото му личице бе зачервено и подпухнало — лодки-мотки. Искам Трей!
— Кога ще се върнем? — изпълнена с копнеж питаше Емили, а тъмните й очи отразяваха собствените й неизречени страхове, породени от внезапното им заминаване.
— Не зная — тихичко въздъхна Емпрес, преследвана в мислите си от възможността „кога“ да се превърне в безпределна вечност, ако интересът на Трей действително бе съсредоточен върху новата му жена. — Може би…
— Мразя те! — изкрещя Едуард с простодушната откровеност на детската мъка. По бузите му се стичаха сълзи. — Чучело! Чучело! Уууу!
Гай, по-възприемчив за безрадостните причини на Емпрес да напусне Трей и с пресния спомен за унижаващото посещение на Валери в съзнанието си, несръчно се опита да отвлече Едуард от гневливата му мъка.
— В новата ни къща ще си имаш собствена стая… цяла голяма стая само за теб, а не таван, който да делиш с другите.
— Къщата на Трей по-голяма — възрази Едуард. — Иска Трей!
— Можеш да си имаш и пони. Само твое. Това ще ти хареса, нали?
— Не иска пони — мръщеше се Едуард. — Иска Трей.
Стомахът на Емпрес се присви от съчувствие към оплакванията на Едуард. Нима не го искаме всички? с мъка си помисли тя. Чувството за безвъзвратност на заминаването им се усилваше с всяко изтракване на колелата. Тя стисна ръце в скута си при копнежа, който изпита.
— Като спрем, ще ти купя бонбонче — залъгваше го Гай, но Едуард, коленичил на седалката с притиснато в прозореца лице, само упорито поклати глава. — Хващам се на бас, че ще имат от бяло-виолетовите — подразни го Гай.
— Розови. — Приглушеният отговор на Едуард остави облаче влага на студеното стъкло.
— О, харесваш розово-белите бонбонки? — с престорена изненада отвърна Гай. — Чудя се колко ли пенита имам тук за розово-бели бонбончета? — И той шумно пъхна ръка надълбоко в джоба си, откъдето се чу звън на дребни монети. Съблазънта на любимите бонбони бе неустоима дори и за едно толкова угнетено момченце и след миг Едуард седеше, сгушен в скута на Гай, и броеше пенита.
Милият Гай, винаги готов да помогне, да предложи утеха без да осъжда никого. Какво би правила Емпрес без него? Като се облегна на седалката и отпусна глава на плюшената тапицерия, тя затвори очи, преглътна сълзите си и се помоли да има сила за всичките дни, които тепърва им предстояха.
В допълнение на емоционалната преумора от загубата на Трей и нещастието на децата, които сякаш я смазваха през следващите дни, Емпрес бе и физически изтощена и страдаше от чести пристъпи на гадене. Беше загубила апетита си още от посещението на Валери и ритмичното люлеене на влака влошаваше, както тя реши, състоянието на разстроения й стомах. Но и след като се настани в просторната луксозна каюта на борда на парахода им, отплавал от Ню Йорк, тя не почувства никакво облекчение. Храната съвсем престана да я привлича, бялата й кожа придоби зеленикав оттенък и тя реши, че причината този път е морската болест. Осем дни по-късно обаче, докато лежеше в хотела им в Le Havre със солидна земя под краката си, недокоснат поднос с храна на нощното шкафче и непослушен стомах, тя с премала и потрес разбра, че люшкането на влака и вълните не са били причината за нейното неразположение, нито пък това е било физическото изтощение или вълненията, последвали заминаването им.
По-скоро беше на път да направи Трей баща за втори път през тази година. Или освен нея и Валери имаше и други? Колко бременни любовници на най-търсения ерген в Монтана правеше това? питаше се тя едновременно покрусена й огорчена. Без съмнение, той беше на път, ако можеше да се вярва на клюките, да постави рекорд, а нейният гняв се разгаряше от начина, по който той небрежно се възползваше от всички, изгарящи от желание жени. Но докато денят се изтърколи, негодуванието й от нехаещия за хорските приказки чар на Трей бе смекчено от нейните собствени спомени за радостта и омаята, които той беше внесъл в живота й. В никакъв случай не можеше да се каже, че Трей Брадок-Блек я е ограбил, защото той й беше отвърнал с цялата възможна наслада, смях и топла привързаност, която тя все още пазеше скътана в сърцето си, независимо от всичко казано от Валери. Когато първоначалният зашеметяващ шок от нейната бременност поутихна и тя бе преминала през цялата гама от чувства, от яда и раздразнението през тревогата, та до страха, дълбоко в нея се разгоря една тиха радост и с изминаването на часовете топлината на мислите й я заливаше все повече и повече, за да се превърне накрая в странен чудат триумф.