Налагаше се едномесечна правна процедура — приемане и одобряване на молби, подписване на документи, събиране на доброволни свидетелски показания под клетва и анулиране на присъди — но най-накрая правото възтържествува и на наследниците на граф дьо Джордан бяха възстановени законното им положение, богатство и имоти.
След като семейството беше приветствано с „добре дошли отново“, наскоро овдовялата и очакваща първото си дете Емпрес бе оградена с грижи и съчувствие от всичките им предишни приятели. И докато в добрината им тя намираше някаква утеха, подновяването на старите приятелства запълваше само една малка частица от празнината, оставена от Трей. Независимо колко внимателни, деликатни и добронамерени бяха приятелите й, тя всеки ден многократно си пожелаваше да е отново с Трей.
Но от желанията до действителността имаше разстояние колкото от земята до небето. Разделяха ги не само физическото разстояние, но също така и измамата, предателството и гордостта на една млада жена. Въпреки че Емпрес бе обещала да изпрати адреса си веднага щом се установят, бременността й я възпрепятства. Бе ще прекарала безкрайни часове в спорове със себе си да ли да напише писмо на Трей, но логиката взе надмощие над необузданите чувства. Колко много й се искаше да му напише: „Ела… ела при мен… още сега… веднага. Обичам те и нищо друго няма значение“, но, разбира се, другите неща имаха значение. Особено голямо значение имаха чувствата на Трей. А чувствата на Трей Брадок-Блек към жените в живота му бяха горещи, преходни. Доколкото й беше известно, в разгара на страстите той бе предложил поне на дузина жени да се омъжат за него.
Така че едно предложение за женитба от човек, известен със своите скандални крайности, бе просто още един от невъздържаните импулси, също както екстравагантните му предложения за дрехи и бижута. Обичта, склонността или пристрастяването към Трей бързо се превръщаха в движеща страст, но скоро бълнуването свършваше, както това бе станало с всичките му жени и непреодолими нужди.
Как би могла изобщо да го моли като просто още една забременяла негова любовница? Отговорът, който безразсъдният непостоянен Трей Брадок-Блек даваше на жените, обвиняващи го в бащинство, беше общоизвестен — той ги отбягваше. Никога нямаше да забрави гневната му реакция на бременността на Валери и на последвалото изнудване. Беше се почувствал хванат в капан, дразнеше го чувството за отговорност, беше се противопоставял упорито на твърденията й. И ако някога Емпрес бе вярвала на категоричния му отказ да признае, че е баща на детето на Валери, то след нейното посещение устоите на тази вяра бяха силно разклатени, а в онзи — най-лошия — ден в живота й вярата й бе смъртно наранена.
Колко унизително за нея би било и колко безсмислено, по думите на всички, да му пише, да го информира за своята бременност. Във всеки случай, дали тя иска да се омъжи за него бе въпрос от съмнителна важност, след като той вече беше женен, обвързан с непоклатим договор. Сега, като си спомняше, се чудеше дали Валери просто не е проявила повече предвидливост със съпруг с репутацията на Трей. Може би бракът с Трей изискваше непоклатим договор. Дори и като младоженец той разделяше времето си между града и ранчото и се оплиташе в обещания към Емпрес, докато в същото време се наслаждаваше на прелестите на съпружеското ложе.
Но обладана от силно желание и копнеж, напълно равнодушна към съпругите, безбройните изневери и предразположението на Трей да напуска любовниците си, щом те забременеят, Емпрес с простодушие се отдаваше на собствените си мисли, също като някоя принцеса от приказките, затворена на непревземаем планински връх. Ако той ме обича истински, ще дойде да ме вземе… независимо от всички препятствия, независимо от всички усложнения, без да обръща внимание на драконите, разбойниците и свадливата гордост. „Твърде романтично, за разлика от конкретната ситуация“, логично отсъждаше тя в следващия момент, като си спомняше мъжа, неговата съпруга и собственото й, изключително кратко пребиваване в неговия изпълнен с оживление свят.