Трей го погледна безучастно.
— Компания. Желаете ли жена?
— Не — мек, незабавен отказ, след който явно последва бързо премисляне, защото Трей измъкна ризата си от кожените си гамаши и каза: — Може би по-късно.
Той седна на пищното дърво от японски лак. Полировката на дървото бе в дълбоките тъмни тонове на аления цвят. Навитият му балдахин, изпъстрен с плетеница от орнаменти, приличаше на изкусно уредена пещера. Копринените възглавници бяха така гъсто избродирани, че рисунъкът създаваше впечатление за триизмерност. Трей си свали ботушите и се излегна на бродираните копринени цветя, които сякаш се разбунтуваха с формите и цветовете си. Суровият мрачен тен на кожата и цветът на косата му уравновесиха блясъка на цветовете, а обточените с ресни кожени гамаши изглеждаха нелепо на фона на разкошната тъкан. Златната верижка на амулета му проблесна, когато той се приповдигна на лакътя си и посегна за позлатената лула. Мислите му блуждаеха в безпорядък. За миг се сепна, когато очите му срещнаха Ку, който все още стоеше до вратата.
— Благодаря ти, Ку — каза Трей с лекотата на вродената си любезност.
Беше си изгонване, без значение колко любезно.
Когато Ку тихо затвори вратата зад себе си, пръстите на Трей се свиха около разточително гравираната лула и той пусна болезнения си гняв на воля. От месеци той контролираше яростта си и със здрава ръка обуздаваше импулса си да си го изкара на Емпрес заради болката, която тя му бе причинила… която му причиняваше — да живее с безжалостна, разяждаща болка. Сега смяташе да намери забрава.
И така, и Трей, и Джейк Полтрейн търсеха мира и спокойствието, които им убягваха или временна отмора от гнева, разяждащ ги отвътре, в усамотението и разкоша на стаите на Ли Синг Ку. Джейк Полтрейн живееше със своята мечта за смъртта на Трей, докато Трей се бореше със собствените си черни демони и ругаеше Емпрес, като в клетвите си я наричаше непостоянна проститутка, интересуваща се единствено от пари. Веднага щом Валери я беше убедила, че в близко бъдеще няма надежда за женитба, тя си бе тръгнала. Сега всичко изглеждаше много просто и това бе единственото логично умозаключение за причината да не му пише.
В следващите дни позлатените тихи сънища и мечти се редуваха с омразни чувства, които го подтикваха да накаже Емпрес — развалени и гибелни чувства, силни до степен на осезаемост. Трей се изправяше с ужас, който далеч не му се струваше неприемлив, пред възможността наказанието да му хареса. За пръв път той осъзнаваше тъмната страна на собствената си личност, разрушителния, ирационален импулс, който искаше единствено отплата. След като започнеше да действа, опиумът винаги помагаше. Помагаше да се облекчи злопаметната жлъч, потулваше бойните редове на доброто и злото в душата му, забулваше ги и ги потушаваше така, както гъстата мъгла слагаше край на някое сражение, като скриваше всичко в полите си. Но наркотикът никога не разрешаваше един конфликт, само освобождаваше бойците до следващия ден.
Измина една седмица в тишината и покоя на най-разточителния вертеп за опиум в Хелена.
Хейзард разбираше нуждата на сина си от усамотение и затова освободи от задълженията им телохранителите на Трей, но синът му беше в бърлогата на Ку заедно с Джейк Полтрейн и имаше нужда от защита. Ли Синг Ку трябваше да намери заместници на Блу и Фокс и Трей трябваше да бъде пазен — такива бяха изричните заповеди на Хейзард. Затова при нормални обстоятелства пред вратата на Трей неизменно стоеше пазач.
Но късно една вечер, по време на препирня между двама китайски големци за една красива млада проститутка, един от постоянните клиенти на Ку забучи бойната си секира в главата на своя опонент. Изпълнен блестящо, тренираният удар разцепи черепа на човека сякаш беше от масло и клането привлече всички, които бяха наоколо, включително и телохранителя на Трей.
Дни и нощи се смесваха в пищната, драпирана с коприни стая и Трей, напълно безразличен дали е ден или нощ и изолиран от тапицираните стени и замъглени сънища, нямаше никакви възприятия за безумието, което се разиграваше един етаж под него. През последната седмица бе отслабнал, ръцете му бяха започнали да треперят, светлите му очи блестяха като брилянти, а тъмните сенки под тях подчертаваха слабостта на лице то му. Трей бе задрямал, в зоната между бодростта и съня, а усуканото му мускулесто тяло бе едва прикрито от черните копринени панталони. Току-що измита от няколко от услужливите прислужнички на Ку, тъмната му коса бе още мокра върху раменете му, а ароматът на парфюма, който бяха сипали във водата, все още се носеше от кожата му. Бе приятно отпуснат, оставен на мира от черните демони и отдаден на видението си на планински пейзаж през ранна пролет.