— Ще те убия — тихо каза той, — ще те убия, ще те убия, ще те… — Не можеше да се каже, че молитвата му е неопетнена от гледна точка на разума и благодушието.
— Не и ако не престанеш да трепериш, Джейк — подразни го Трей и се обърна на една страна, сякаш отново се унасяше в сън.
Една конвулсивна тръпка разтърси Джейк, когато се втренчи в стегнатия мускулест гръб, обърнат непредпазливо към него. Копелето му! Защо не искаше да се моли за живота си? Каква му беше файдата и къде оставаше удоволствието, ако не можеше да го унизи? Тогава с изкусно лукавство се сети за жената, оная при Лили, която, както се приказваше, беше напуснала Трей. Щом като има имунитет срещу страха, то може би безочливото зверче Брадок-Блек ще реагира на едно бодване по суетата му.
— Оная нямаше да си тръгне, ако я бях купил аз — с неприятна усмивка подхвърли Джейк. — Щях да я заключа, както си му е редът. — В гласа му се прокрадна задоволство и той започна с нови сили да развива темата. — Само глупак може да даде свобода на една курва. На курвите не може да се вярва, нали знаеш… шибат се с каквото им падне.
Когато Трей се извъртя към него, Джейк изпита внезапна неестествена радост. Светлите сребристосиви очи вече не бяха лениво скрити под притворените клепачи, нито бяха едва фокусирани, нито весели. Бяха, както за беляза Джейк, доволен от новата си стратегия и предвкусващ дългоочакваното отмъщение, изпълнени с озлобление и обида. Най-после му пусна малко кръвчица.
— Щях да я вържа за леглото и да се погрижа да ме забавлява — продължи да върти ножа в раната. — Вие червенушковците сте по-тъпи, отколкото си мислех.
Адреналинът започна да се изкачва към главата на Трей с яростна бързина и той за пръв път забеляза пистолета, за първи път успя да фокусира погледа си върху оръжието, което беше само на няколко инча от него. Силата на усещането изпари сънливата летаргия и съзнанието му направи усилие да се отрезви. Като пестеше мислите си, той светкавично отбеляза, че пистолетът определено трепери. С внезапна бодрост, сякаш се събуждаше от десетгодишен сън, погледът му обходи стаята, провери вратата, полюшващото се туловище на Джейк, треската на ръката, която държеше пистолета. Джейк Полтрейн прояви безразсъдство, като пристъпи чертата и премина отвъд снизхождението или неутралитета, на които бе способен Трей. Беше навлязъл в територия, в която влизането бе забранено. Чувствата му към Емпрес, колкото и необясними да бяха, влизаха в категорията на частната собственост и никой нямаше право да нарушава границите й, особено пък Джейк Полтрейн. Трей се ръководеше от чувствата си, а не от разума и мисълта за Джейк Полтрейн, който докосва Емпрес, който я пази за себе си, бе непоносима. Нуждата, която Трей изпитваше да отмъщава, непреодолимият му импулс да раздава правосъдие, с който се бореше от дни, се съсредоточиха върху нов обект и той бързо обмисли възможностите си да избегне куршума в отпуснатото състояние, в което се намираше вследствие на опиума. Погледът на Трей отново се извърна към треперещата ръка и колта, 45-ти калибър, в нея и на слабото му бронзово лице се появи едва загатната, плаха усмивка. Дяволски добър шанс, реши той.
— Значи не можа да я накараш да остане — продължи да го подиграва Джейк. Лицето му се зачерви от тържеството на отмъщението, тежкото му дишане кънтеше в тихата стая. — Ако я видя някъде, след като умреш, ще я цункам на някое сладичко място за спомен от теб. — Ако чувството за успешен удар можеше да накара някого да грейне, то Джейк Полтрейн щеше да освети драпираната в коприна стая.
Трей разбра какво прави Джейк. Напълно осъзнаваше неразумната основа на собствения си гняв дори след кратък миг на размисъл проумя, че подхвърлянията на Джейк са само приказки и можеше да не им обръща внимание, ако чувствата му позволяха това.
Но те не му позволяваха… защото напук на целия разум, тя все още беше негова собственост.
— Дръпни спусъка, Джейк — меко каза Трей, — ако я искаш дръпни го, ако я искаш, защото това е единственият начин някога да се приближиш достатъчно близо до нея, за да я докоснеш. — В сумрака на стаята внезапно между тях застана Емпрес, сякаш бе жива, образ от сънищата, прелъстителна, усмихната, чакаща да бъде целуната. Тя пристъпи напред. — Не-е-е-е — с бурно предизвикателство изкрещя той и като се претърколи от полираното легло се хвърли към Джейк.
Джейк Полтрейн работеше само на сигурно. Да държиш невъоръжен човек на мушката на пистолета си само на един фут разстояние от теб предполагаше степен на сигурност, която се вместваше в неговите предпочитания. Не беше подготвен за нищо, което излизаше извън тези рамки. Притъпен от опиума и объркан от смелостта на Трей, мозъкът му се опита да отвърне, но рефлексите му бяха достатъчно мудни, за да предоставят на Трей онази частица от секундата, от която той се нуждаеше, преди Джейк да дръпне спусъка.