Ку провери лично всичките си важни клиенти, за да се увери, че те са удовлетворени и че всичките им нужди са надлежно задоволени. След като осакатеното тяло на долния етаж бе откарано, а редът — възстановен, той се върна към обичайните си задължения. Когато приближи стаята на Трей, той с ужас забеляза пустия праг, погледна с тревога открехнатата врата и мислено се подготви за катастрофа. Нарежданията на Хейзард бяха прости, но ясни: Синът му трябваше да получава всичко, каквото пожелае и никога да не остава неохраняван.
„Докъде ли можеше да стигне отмъстителната ръка на Хейзард?“, обезпокоен си мислеше Ку, когато бутна вратата и влезе необезпокояван от никого в стаята. От пръв поглед беше очевидно, че Джейк Полтрейн е мъртъв и Ку развълнувано огледа проснатата на леглото, омазана с кръв фигура на Трей. Отне му известно време, за да различи лекото повдигане и спускане на гърдите му в мъждиво осветената стая. Ку се приближи до леглото с огромно облекчение. Поне още беше жив. Ку припряно напусна стаята, като излезе заднешком и внимателно затвори вратата, след което подгони един от слугите за лекар. Един час по-късно, след като раната на Трей беше почистена и превързана и лекарят за десети път бе уверил Ку, че нараняването му е повърхностно и в никакъв случай не заплашва живота му, Ку изпрати съобщение на Хейзард… после лично застана на пост пред вратата на стаята, докато той не пристигна.
Хейзард се изкачи по стълбите тичешком, последван по петите от Блу и Фокс.
— Как е той? — рязко запита той. След изопаченото съобщение, донесено му от слугата на Ку, в което се споменаваха доктори, огнестрелна рана и Джейк Полтрейн, Хейзард се бе подготвил за най-лошото.
— Добре е — незабавно отвърна Ку. — Просто чудесно. — Бързите му окуражителни думи бяха неговата застраховка срещу свирепото изражение на Хейзард. — Джейк Полтрейн е вътре — мъртъв. Но никой не е влизал в стаята, освен мен и доктора — бързо прибави той, след като хвърли още един поглед към лицето на Хейзард. Ку благодари на дедите си задето го бяха опазили от това бедствие. Физиономията на Хейзард, който се извисяваше над него, можеше да изпрати всички дяволи от пъкъла в панически бяг към сигурността на рая.
Без да каже и дума, Хейзард се шмугна покрай Ку, влезе в стаята и тихо затвори вратата зад себе си. Беше мокър от дъжда навън, сакото му от туид миришеше на шотландски ливади, а косата му бе залепнала на главата и се бе увила около шията му. Той нетърпеливо я отметна назад и присви очи в сумрака на стаята. Сърцето му все още биеше силно от страха, който бе преживял във влака по време на пътуването им насам. Стените на парния котел се бяха нажежили до червено, докато стигнат Хелена. Думите на Ку бяха поуспокоили ужаса му — синът му не беше мъртъв. За благодарност той отправи безмълвна молитва на А-бат-дат-дей.
При тихия шум от затварянето на вратата, Трей вдигна очи и се усмихна, като видя баща си.
— Здравей, татко.
Хейзард беше шокиран от вида на Трей, но когато проговори в гласа му не се долавяше нищо от неговата загриженост.
— Как си? — попита той, без да обръща никакво внимание на трупа в средата на стаята. Силното облекчение, че синът му е жив, му помогна да потисне първоначалния потрес от външния му вид. Синът му бе отслабнал забележимо, изпъкналите кости на лицето му подчертаваха дълбочината на очите му, които блестяха с отразената светлина на мангала. Но той се излежаваше бос върху възглавниците на леглото, сякаш не беше защитавал току-що живота си, необезпокояван от мъртвеца, който лежеше само на един ярд от него. — Как си? — меко повтори Хейзард.
— Екстра съм — отвърна Трей. Ъгълчетата на устата му се повдигнаха в лека усмивка. — Искаш ли да опиташ малко от забравата на Ку?
Хейзард остана на мястото си и само кратко кимна с глава в знак на отказ. Тъмната му коса проблесна при движението.
— Майка ти очаква да те види. Притеснява се за теб. — Хейзард парираше настоятелните увещания на Блейз да се намеси от дни. — Иска де се прибереш у дома.
Трей се претърколи с вяла грация и посегна към листа хартия, който лежеше под лакираното легло.
— Не съм непоправим, нали знаеш — отвърна той и отново удобно се изтегна. Устните му се изкривиха в дяволита полуусмивка.