На следващия ден, когато Трей пристигна от летния лагер, той първо погледна мъничкото бебе, легнало в обвитата в розово люлка и веднага беше омагьосан от него. Като го гледаше с огромните си очи, тя гукаше и с бълбукане пукаше с устничките си балони, а когато се усмихна със странната си изкривена мъничка усмивка, Трей бе поразен от могъщата магия на бебешката усмивка.
— Много е умна — гордо измърмори Блейз, която стоеше до Трей. — Повечето бебета не се смеят до много по-късно.
— Приказваш като изкуфяла баба — подразни я Трей.
— Тя има нужда от нас — спокойно отвърна Блейз, имайки предвид това, че семейство Стюарт са я изоставили без да го споменава на глас.
— Да ти призная, тя ме спечели напълно. Каква чаровница! — Трей докосна нежно върха на мъхестата главица. — Има ли си име?
— Още не… мислехме, че ще е по-добре да почакаме, докато се върнеш.
— Валери не е ли…
Блейз поклати глава.
— Шибана кучка — промърмори Трей.
— На личността й определено не й липсва суровост — саркастично се съгласи Блейз, а след това бързо се усмихна на бебето, което започна да мляска с устенца, прилични на розова пъпка, като птиче, което иска да го нахранят. — Пак е гладна — каза майка му. — Не е ли сладко?
— Ти ли… имам пред вид… как… — със запъване започна Трей. Гледането на бебета беше далеч извън областта на неговите познания. Но всеки ден през следващите седмици той прекарваше часове в детската стая и се учеше как да се грижи за своята малка осиновена дъщеря.
По настояване на Хейзард я кръстиха Бел.
— Не сме съгласни само защото си тираничен кавгаджия — беше го подразнила Блейз, когато за първи път обсъждаха името.
— Разбира се, че сме, майко — с усмивка се беше намесил Трей. — Знаеш как се цупи, като не стане на неговото.
— Много смешно — с престорена обида бе отвърнал Хейзард. — Името е идеално.
— За актриса — бе казала Блейз.
— Или за жена — ездач на родео — ухилено бе допълнил Трей.
— Вие двамата можете да изберете второто име — мило бе отвърнал Хейзард, който също си беше драка.
— Великодушно — каза Трей с вдигнати вежди.
— Едно от добрите качества на баща ти.
Но Хейзард наистина беше тираничен и тъй като жена му и синът му държаха в най-висока степен на собствената си независимост като личности, те не завиждаха на Хейзард за собствените му предпочитания. Всъщност в името Бел имаше драматизъм, и все пак то бе много нежно, а тя, в очите на всеки от тях, бе истински красива. И така нежеланото дете, което по такъв драстичен начин бе променило живота на Трей, бъдещето на Емпрес и банковата сметка на Валери, стана безусловен център на внимание в ранчото.
Хейзард поръча специален сребърен сервиз от петдесет съда с кукленски размери и гравиран с името й и започна да обучава едно малко, яко, планинско пони за нейната първа езда. Блейз промени напълно детската стая и поръча кралски бебешки дрешки и принадлежности в Париж, докато Трей усъвършенстваше по-тънките моменти от залъгването и пъхването с измама на овесена каша и задушени зеленчуци в бебешките устица.
И Бел Джулия (Джулия от любимото на Трей стихотворение от Херик) цъфтеше.
Осеммесечният договор за неговите съпружески задължения изтече, когато Бел беше на един месец и същия ден Трей поиска развод от Валери.
Посети я в късния следобед, като избра времето след чая и преди ангажиментите за вечеря, когато беше най-вероятно Валери да си бъде вкъщи сама.
Все още беше облечена в роклята си за чай. Бледорозовият шифон бе поръбен с дълга дантела — деликатен контрапункт на тъмната й красота. Тя бавно вдигна очи, когато Трей влезе, невъзмутима, както винаги.
— Това едва ли е посещение от учтивост — мързеливо измърмори тя и леко наклони глава на една страна, за да го огледа. Трей бе облечен в прашни работни дрехи: кожено яке и елек върху пропитата от пот памучна риза. Ботушите и панталоните му бяха покрити със сиви песъчинки.
— Инсталираме нова мелница в рудника в Трейсивил — каза той в отговор на безразличието, с което тя го гледаше от розовото канапе. — Някой хора си изкарват хляба с труд.
— А някой не — с щедра усмивка му отвърна тя.
— Виждам, че както винаги постигнахме съгласие — сухо я контраатакува той. Той стоеше неспокойно едва пристъпил прага на салона. Нямаше намерение да остава по-дълго от необходимото.
— Винаги си толкова дръпнат, скъпи Трей. Зная, че можеш да бъдеш съвсем различен… седни и се отпусни. Ще си поговорим за едно време — тихо прошепна тя и с грациозен жест му посочи близкия стол.