Трей познаваше мъката, която баща му чувстваше. Никога не беше забравял траура на собственото си детство, а споменът, който пазеше, когато видя баща си да плаче за първи път беше неизлечим в паметта му. Дълбокият му глас беше нежен.
— Мама се грижи за всичко. Аз само изпълнявам заповеди — каза Трей. — И напълно я разбирам, татко, не се бой. Макар че, ако се стигне до решителна битка — добави той и се усмихна кратко, — не бих заложил на шансовете си да спечеля срещу нея.
— Упоритостта на майка ти е част от нейния чар — нежно отвърна Хейзард. — Съгласен съм с теб… ще се справи с цяла армия само с голи ръце.
— Бел осмисли цялата тази бъркотия и мизерия… не, че някога ще кажа на Валери. — Трей се протегна, за да отпусне напрегнатите мускули на гърба и врата си. Разочарованието му се облекчаваше, когато съсредоточеше мислите си върху Бел. — Валери не подозира, че благодарение на нея прибавих цял списък от нови изпълнения към своя репертоар — жизнерадостно сподели Трей, като се намести удобно в креслото срещу баща си. — Вече не само знам как да сменям пелени и да храня бебета… Мисля си и за значително по-големите ми възможности да водя любезни разговори. Вместо просто да кажа: „Как са децата“ и да кимам на подходящи интервали, вече мога да разменям собствени впечатления и да предлагам съвети. — Той се ухили. — Как мислиш, какво би казала за това светската лъвица Арабела Макгинис?
— Същото каквото казват за всяко нещо — сухо каза Хейзард. — „Колко извънредно интересно. Харесват ли ви новите ми обици?“
— Или рокля, шивач, прическа… това не се забравя… не, че някога съм им обръщал внимание. — Той вдигна очи към баща си, който седеше зад бюрото си и го изгледа изпод мигли. — Вие с мама разговаряте наистина, нали?
— Винаги. — В гласа на Хейзард се промъкна нежност. — Тя е най-Добрият ми приятел.
— За разлика от жена ми — саркастично се отзова Трей, — която разбира приятелството като по-голям чек и чиито майчински чувства приличат много на грижите на баща й за племената в резерватите. Запомни, искам пълно попечителство — напомни Трей на баща си. Отвращението личеше ясно в гласа му. — Не ме интересува колко ще струва.
— Така, както изглежда — каза Хейзард, по-скоро хладнокръвно отколкото враждебно, — може да вземат всичко от рудника в Лосткрийк.
— Един куршум ще ни излезе по-евтино — с усмивка каза Трей.
— Това е идея — отговори баща му и повдигна тъмните си вежди.
Стана така, че две седмици по-късно, някой с по-малко скрупули от тях сложи край на безчестния живот на Дънкан Стюарт. Като предприемач, който продаваше припаси за резерватите на посредниците, той бе обвинен заедно с колегите си в големи, безскрупулни измами. От неговите достойни за порицание интриги бяха пострадали еднакво и индианци, и бели. През юли от развалена храна бяха умрели петдесет индианци, а предишната зима в резервата Блек Ърт двеста души бяха гладували до смърт заради недостига на припаси, въпреки че регистрите на правителството показваха, че е бил платен и доставен целият обем хранителни стоки.
Беше обща практика стоките да се поръчват на правителството на най-високата цена, а след това на индианците да се доставя само малка част от тях. Основният дял оставаше, за да бъде препродаден със значителна печалба. През годините в обръщение влизаха най-раз лични промени на политиката, имащи за цел да осигурят по-малка корупция. Грант изпрати квакери; други администрации опитаха с военните, с какво ли не… Различните посредници и предприемачи взимаха пример един от друг, тъй като печалбите бяха твърде примамливи, твърде достъпни, а наказателните мерки твърде незначителни, за да се справят с общите слабости за всички хора, оказали се пред разградена стая, пълна със злато.
Дънкан беше намерен скалпиран, с натъпкана с развалено месо уста. Убийството беше извършено така, че на пръв поглед да изглежда като работа на индианци, но и Трей, и Хейзард забелязаха нелепостта на скалпирането и следяха разследването с интерес, който съвсем не бе случаен. След едно повърхностно следствие шерифът се отказа от преструвките, че търси убиеца. На границата животът все още се харчеше лесно, а Дънкан Стюарт си бе създал много врагове. Той беше от хората, които, за да спасят собствената си кожа, биха прахосали и живота на приближените си. От новите обвинения, които този път излизаха извън компетенциите на местната юрисдикция, ставаше ясно, че някой явно се е страхувал да не пострада, ако Дънкан се разприказва.