Шерифът реши, че убиецът на Дънкан трябва да е някой от разнообразния списък с негови врагове, на когото се е доверявал, защото Стюарт беше застрелян отблизо в тила. В откритите местности, където беше намерено тялото, никой не би могъл да се приближи незабелязано, а Дънкан никога не беше допускал индианец на по-малко от един изстрел разстояние с пушка, без да насочи в него пистолет. Макар че не можеше да се похвали с нищо друго, Дънкан беше реалист. Изгарянията от барута и изстрелът отзад предполагаха придружител, който е яздил близо зад него.
Един следобед, малко след погребението, Арабела Макгинис посети Валери под предлог, че идва да изкаже съболезнованията си. Те не бяха приятелки, а по-скоро съперници. И двете бяха богати и млади, горди със своята красота и оспорващи си един и същ, високо ценен кандидат за женитба. Отказът на Трей от неговите съпружески задължения бе облекчил само отчасти непримиримата й ревност от победата на Валери. Да бъде мисис Трей Брадок-Блек беше нещо, заради което на драго сърце би убила, и сега идваше, за да се осведоми в каква степен смъртта на бащата на Валери беше променило, ако изобщо имаше промяна, статуквото на брака на Трей.
Арабела влезе в задния малък салон, който Валери с добре обмислена неучтивост бе избрала, за да я приеме, и изчурулика:
— Каква очарователна стая, Валери. Твоят стил личи съвсем ясно в подредбата. Това наистина ли са негърски скулптури? Колко мило. — Тя се завъртя, за да огледа стаята и кафяво-червеният й копринен костюм прошумоля меко по килима. Театралното й движение беше подигравателно. — Но нима си сама, скъпа, в този печален за теб момент… без твоя съпруг до тебе. Струва ми се, че би трябвало да потърсиш утеха у Трей. Скъпият ти баща си замина толкова скоро. — Злобата й можеше да се пипне.
По нищо не личеше Валери да е в траур. Нито бе посърнала от скръб, нито пък имаше някаква възможност съпругът й да й предложи утеха — и двете жени чудесно разбираха всички обстоятелства. Единственото неизвестно в предстоящия разговор беше кой на кого първи ще пусне кръв и колко жестока ще бъде раната.
— Аз поне имам съпруг, скъпа — измърка в отговор Валери. — Още ли не си завела някой от твоите ухажори пред олтара?
— Папа казва, че още съм прекалено млада да мисля за женитба — дръзко тръсна златистите си къдри Арабела. — Ти намираш ли удовлетворение в брака? — язвително контраатакува тя.
— Открих, че бракът е възхитително — Валери направи пауза за по-голям ефект — доходоносен. Би ли желала чай, или предпочиташ обичайния си бърбън? — злонамерено запита Валери, отвръщайки на атаката на Арабела с усмихната злост.
— Малко от бърбъна на Трей би било чудесно — мило отвърна Арабела. В града нямаше човек, който да не знае, че Трей не е прекарал с Валери и двадесет минути след сватбата им.
— Той пие бренди.
— С мен винаги пиеше бърбън.
— С теб всички пият бърбън — заяви Валери и позвъни на прислугата, — защото само това имаш.
— Бърбъна от Кентъки е отличен. — Рос Макгиние се гордееше със своите кентъкски корени и бе не по-малко горд с бърбъна от личния резерв на неговото семейство.
— Така ли, не знаех — пренебрежително парира Валери. — Татко винаги внасяше алкохола от чужбина. — Тя махна с ръка към слугата, който бе влязъл в стаята. — Бърбън за мис Макгинис и шери за мен.
Докато слугата им наливаше питиетата, двете жени прибраха ноктите си и си размениха баналностите за времето, репетициите на хора, представлението на „Сън в лятна нощ“, поставено от драматичния театър на Хелена.
Вратата още не се беше затворила зад гърба на слугата, когато Арабела каза:
— Какъв млад хубавелко си намерила, за да те обслужва — и хвърли скрит поглед към затворената врата. Ударението изразяваше неприкрито мнение. — Не ми изглежда познат. И той ли е нов и вносен?
— Нов е, но с наемането на прислугата се занимава моят иконом — небрежно отвърна Валери. — Ще трябва да се обърнеш към него.
Но Арабела беше забелязала как очите на Валери се плъзнаха по добре развитото тяло на високия мъж, когато той се поклони, преди да напусне, макар че от мястото, където бе седнала, изпусна по-интересния отговор на проучващия й поглед. Красивият млад мъж с кестенява коса, който имаше прекалено хубав тен, за да е бил слуга дълго време, бе отвърнал с намигване и усмивка
— Как се казва? — Въпросът на Арабела бе не по малко небрежен от ироничното опровержение на Вале ри.
— Томас.
— Има ли си и фамилия?
— Сигурна съм, че си има — леко повдигна рамене Валери. — Отговаря и на Том — добави тя с двусмислена усмивка.