Тя понечи да се самобичува за това, че не бе проявила повече здрав разум, но почти веднага се отърси от угризенията си. Несъмнено на Томас можеше да му се плати, за да изчезне удобно, ако се наложеше, а междувременно — на лицето й се появи мъничка усмивка на задоволство — безспорно, той бе един добре надарен млад прислужник. Тя погледна часовника си и реши, че няма да навреди, ако малко закъснееше за вечерята, която семейство Брукхил даваха тази вечер. Позвъни на Томас.
Един час по-късно, докато камериерката решеше косата й, тя забеляза, че бузите й все още бяха покрити с червенина от сладката жизненост на Томас.
— Тази вечер никакъв руж — нареди тя. — И ако още веднъж ме оскубеш, ще бъда принудена да те уволня без препоръки. — Валери беше страстна жена, но страстите й никога не бяха пречили на практичната й натура и сега, докато седеше и наблюдаваше как камериерката плахо подрежда с гребена всеки кичур коса на мястото му, тя реши, че трябва да проявява повече разум, когато става въпрос за собственото й бъдеще. Сега, когато баща й си беше заминал, фигурата й се бе възстановила и се бе отървала от нежеланото дете, пред нея се разкриваха нови, по-широки хоризонти. Ясно и с най-големи подробности започна да си представя навлизането й в нюйоркското общество. Бели пера в косата, помисли си тя, прикрепени с някой от специалните сапфири на Брадок-Блек. И, разбира се, рокля в подходящ нюанс на синьото… синият цвят винаги правеше очите й да изглеждат страхотни. Освен това не бе забранено да си доведеш и компетентен прислужник.
Валери настояваше да преговаря директно с Трей — никакви адвокати, никакви посредници. Искаше да се наслади на садистичното удоволствие да го види как се принуждава да приеме всичките й условия. Колкото и да е странно, Валери се чувстваше най-уязвена от отказа на Трей да се възползва от съпружеските си права. Нейната красота винаги беше привличала мъжете и ако в началото отказът на Трей бе за нея едно предизвикателство, накрая то се превърна в обида. Разбира се, вината за провалянето на плановете й беше негова и той трябваше да си плати скъпо за униженията. Фактът, че Трей обича нейната дъщеря не смекчаваше ни най-малко желанието й за мъст. Тя беше изхвърлила детето от живота си още при първото зърване на мургавата му кожа. Никакви чувства, никакви угризения. Трей беше отгледан във функционална, макар и голяма, фермерска къща, със светли просторни помещения, обзаведени от лондонския „Либърти“, не без помощта на любимите антикварни мебели на майка му. Къщата на Валери винаги го бе поразявала със своята показност… „лика-прилика със собственичката“, негодуващо си помисли той и влезе в хола.
Валери бе седнала на тапициран с кичест и украсен с ресни брокат. Беше обърната с гръб към ярката дневна светлина, смекчена от завесите от изкусно изплетени дантели. Трябваше да заобиколи гъмжилото от разпръснати из цялата стая мебели и махагон, след което се промъкна покрай една тромава масичка с крака във формата на лапи, аранжирана с японска ваза и паунови пера. Букетът тигров крем, подреден в една висока сребърна кана, близо до креслото на Валери, беше като блестящ дразнещо оранжев плисък. Напомни му за хищната природа на Валери. Като предупредителен сигнал, помисли си той, въпреки че днес беше заела позата на стеснително наивно девойче, наконтено с финтифлюшки от копринен муселин.
Тя кимна. Той също кимна и седна в едно от нейните натруфени кресла.
Преговорите започнаха в атмосфера на сдържан хлад.
— Сезонът в Ню Йорк едва започна, така че, ако успеем да достигнем до някакво споразумение днес, няма да изпусна по — голямата част от тържествата. — Валери говореше така, сякаш цялата лудост на събитията, чието начало беше поставила тя, въобще не съществуваше, сякаш Трей не отглеждаше дете от друг мъж, сякаш бе длъжен да се притеснява и заради нея.
— Дъщеря ти е здрава. Чувства се добре — благо каза Трей. Беше облечен в семпли кожени гамаши, сякаш парадираше с индианското си наследство насред претрупания салон на Валери.
— Децата не ме интересуват.
— Жалко, че не помисли за това по-рано — сухо я сряза Трей.
— Сигурна съм, че детската стая в ранчото е годна за отглеждането на едно дете.
— Не е. За щастие това не важи за майка ми и бавачките. — Нямаше да й даде преимуществото да разбере колко скъпа бе станала за него Бел. За Валери това би било само повод за ново изнудване, възможност да упражнява безкрайно своя натиск. Пазеше Кит в резерв срещу тази възможност.