Трей я изгледа продължително. Седеше безмълвен, с непроницаемо изражение. Ръцете му почиваха на коленете му.
— Това са много пари — много тихо каза той. — Трябва да ти се помоля ли?
За един кратък миг разумът й се счепка с триумфа, който щеше да изпита от тази гледка — Трей на колене пред нея. Но деловите мотиви веднага надделяха над непрактичното желание за реванш и вместо това тя започна да пресмята с колко да свали. Дали да не му напомни, че ще напусне града? Да остане твърдо на тази цена?
— Отговори ми — подкупващо каза той. — Искаш да ти целувам обувките за този развод? — Кит Брадок излезе иззад кулисите и започна да се придвижва към средата на сцената.
Имаше нещо смъртно опасно в тихата заплашителност на гласа му и Валери вдигна очи и го погледна, наистина го погледна, за пръв път откакто бяха започнали преговорите.
— Не — разумно отвърна тя, като видя изражението на лицето му.
— Това — прошепна Трей — беше правилният отговор. — Той извади един празен чек от джоба на ризата си. — Имаш ги, Валери, но ако някога се доближиш до който и да е от семейството ми, ще те убия. Не се шегувам. Всъщност точно в момента изпитвам огромно желание да го направя. Само си помисли колко пари ще си спестя. — От светлите му очи лъхаше мъртвешки студ. Смразяващ страх замени триумфа й.
Без да дочака отговора й, довърши върволицата цифри и думи и плъзна листчето по масата. Той се изправи. Ширината на раменете под гладката кожа стресна Валери. Стори й се заплашителна от ъгъла, от който го гледаше. — Аз бих поискал много повече — каза той и на красивото му лице се появи лека усмивка. Парите не бяха най-важното за него. Искаше я вън от своя живот, без тъжби и публични разправии. — Bon voyage, Валери.
Тя бе сграбчила чека. Мислите й можеха да бъдат прочетени на лицето й.
— Скъсаш ли този, няма да получиш друг. — В гласа му звучеше абсолютизма на шестнадесет поколения вождове.
Валери можеше да разпознае безусловната сигурност, когато я чуеше. Тя сгъна чека и го прибра в корсажа си.
— Надявам се никога да не я намериш — изсъска тя. Кипеше от яд и злоба задето я бяха изиграли.
— А аз се надявам, че в Ню Йорк имат достатъчно здрав разум, за да изтеглят подвижния мост, когато те видят, че приближаваш, сладурче.
Той отиде до вратата. За пръв път от месеци се чувстваше свободен.
— Между другото — обърна се той. На лицето му играеше жива усмивка, — Том каза, че си най-услужливата жена, която е срещал. Бях го предупредил, че е така.
Трей и Кит останаха на чаша бренди дълго след като всички си бяха легнали. Вдигаха наздравици за освобождаването на Трей. Хейзард им бе казал, че разводът ще бъде ускорен от приятели и процесът ще бъде след две седмици.
— За свободата и преследването на щастието — гуляйджийската обяви Кит.
— За развода — Тихо промърмори Трей — и за простора. — Преди Валери той никога не бе имал ограничения и сега безмълвно се закле, че това няма да се повтори.
— Просторът е в Макао… там всичко е широко отворено. По двадесет и четири часа на ден. Ще ти хареса… удоволствие без задръжки, а след Макао ще те заведа на лов за крокодили в Нова Гвинея.
— Все едно да си легнеш с Валери — язвително провлачи Трей.
— Всъщност не е точно така — ухили се Кит. — По време на лов на крокодили разполагаш с пушка. С Валери излизаш на тепиха по гол задник — той повдигна вежди, — тя обича да командва в леглото.
— Опитва се — сдържано отвърна Трей.
— Тогава да пием за отзивчивите жени — весело вдигна чаша Кит.
— За развода.
— Дали не долавям леко предубеждение? — безгрижно се поинтересува Кит. Зелените му очи искряха.
— Все едно да излезеш от затвора с чувство за хумор.
Но с напредването на вечерта унинието на Трей вместо да намалява, ставаше все по-силно.
— Не бива да си тровиш нервите — с блага усмивка го увещаваше Кит. — Не и точно тази вечер.
Трей се отърси от потискащите мисли, завладели ума му. Ако Емпрес го бе чакала, днешната вечер щеше да е радостно събитие.
— Всичко се проваля — отвърна той толкова тихо, че Кит трябваше да се напрегне, за да го чуе. — Забелязал ли си, че очакванията ни често са по-големи от това, което получаваме? — Той сви рамене, вдигна чашата си и я пресуши.
— Никоя ли жена не те беше зарязвала преди това? — макар въпросът да бе зададен без заобикалки, гласът на Кит звучеше безучастно, а самият той се бе излегнал невъзмутимо.