Беатрикс успокояващо я потупа по гърба и прошепна с равния глас, който бе успокоявал всичките й детски страхове:
— Шшт, шшт, mon bebe, сега съм тук. Трябва да бъдеш силна. — Като пусна порасналото си бебче, тя пак прошепна: — Хайде, сега — и докосна връхчето на носа й, както правеше винаги, когато искаше да я придума за нещо, — измий си ръцете и ми помогни. — Без да чака отговор, Беатрикс отиде до порцелановия умивалник в ъгъла на стаята и затърка ръцете си. — Това бебе няма нужда от някакъв моден доктор. Мама и grandmere израждаха деца много преди модните докторчета да са се появили на този свят.
— Благодаря ти, Господи! — прочувствено въздъхна Аделаид. Усети бремето на вината да се вдига от раменете й и се почувства по-уверена.
— Не благодари на Бога — подхвърли старата селянка с иконоборски прагматизъм, докато бързо жулеше ръцете си. — Аз ще свърша по-добра работа, но ако искаш да се молиш, моли се утробата на тази млада дама да не се разкъса. Ще обърнем бебето.
Напредваха бавно, неумолимо и мъчително. Беатрикс полекичка масажираше бебето по посока на часовниковата стрелка, а Аделаид нервно изпълняваше заповедите й — държеше, натискаше, буташе, според инструкциите, които старицата мърмореше.
— Не! Не! — извика Беатрикс, когато Аделаид леко отпусна натиска и бебето се плъзна в предишното си положение. Аделаид се разплака и раменете и хлътнаха пораженски.
— Избърши си очите, дете. Започваме отначало — спокойно каза Беатрикс, макар че беше започнала да се безпокои дали Емпрес ще издържи. Пулсът й бе неправилен и едва доловим, а контракциите слаби. Дори да успееха да обърнат бебето, силите й можеха да се окажат недостатъчни, за да завърши раждането. — Сега! Този път дръж здраво.
Един час по-късно, когато малкото упорито бебе бавно, милиметър по милиметър, беше принудено да се опита да излезе по родилния канал по по-приемлив начин и двете бяха плувнали в пот. За щастие, по време на трудната маневра Емпрес беше останала в безсъзнание, но щом контракциите притиснаха бебето надолу, очите й се отвориха, изпълнени с неспокойна възбуда, сякаш знаеше, че няма много време. Въпреки че още не бе дошла напълно на себе си, на границата между летаргията и агонията, Емпрес почувства как една ужасяваща тревога си пробива път през изтощението и болката и едно сурово, гневно лице, красиво дори в яростта си, се материализира пред нея като образ на отмъстителния Бог.
— Трей! — извика Емпрес и се надигна в леглото, сякаш беше видяла призрак. — Не казвайте на Трей! — прошепна тя отпусна се назад и затвори очи, за да се предпази от страшния призрак.
„Не е на себе си“, помисли си Аделаид, която нежно галеше рамото на Емпрес, за да я утеши.
— Трей е името на мъжа й — прошепна Аделаид, когато Беатрикс бързо вдигна очи от предстоящото всеки момент раждане. — Умрял е в Америка преди шест месеца.
— Бедното дете — нежно измърмори Беатрикс, като пое малката тъмна главица на детето на Емпрес, появила се на бял свят. — Ще се погрижим майка ти да остане жива — тихичко му затананика тя и освободи малкото телце с внимание, което граничеше с изящество, — та да не останеш сираче.
Момченцето беше силно и здраво, със смугла кожа и пухеста тъмна коса, с огромни очи, блещукащи като скъпоценни камъни, очи, които навеждаха на мисли за северни поля.
— Бих казала, че баща му е бил американец — каза Беатрикс, загледана в детето, което държеше в ръцете си, — от най-старата разновидност.
Аделаид огледа якото бебе и не намери никаква прилика с русата дребничка Емпрес.
— Каза, че е бил красив и е имал гарвановочерна коса.
— Каза ли ти, че е бил червенокож индианец?
— Не — тихо отвърна Аделаид.
— Е, бил е — жалостиво, без неодобрение каза Беатрикс — и щеше да се зарадва на силния си, здрав син. — Тя връчи бебето на Аделаид, обърна се към Емпрес, бледна и неподвижна като смъртта, и извади едно малко шишенце от върбовата кошница, която беше донесла със себе си. С огромно търпение, лъжичка по лъжичка Беатрикс сипваше черната течност в гърлото на Емпрес и я караше да гълта, докато не остана доволна от изпитото количество.
— Сега няма да има кръвоизливи — доволно каза тя — и бебето няма да гледа на света през очите на сираче.
След няколко минути, когато Емпрес се съвзе, Беатрикс вече бе изкъпала бебето и го бе повила в снежнобяло одеялце.
— Искам да го подържа — още преди да се е събудила напълно каза Емпрес.
— Откъде знаеш, че е той? — подкачи я Аделаид, доволна от работата, която бе свършила. Тя наистина беше помогнала да се роди едно бебе и бе оживена от собственото си постижение. На лицето й грееше широка усмивка.