И така, ухажването бе продължило и докато Емпрес се беше оттеглила, за да дочака раждането на детето си, и сега, след като се бе завърнала към светския живот — още по-красива, ако това бе възможно. Салонът й гъмжеше от елегантни мъже, твърдо решени да опитат късмета си. Макар времето да бе напреднало, годината още не бе изтекла, но, както казваха, надеждата не умира и всеки от мъжете таеше съкровената мечта, че Емпрес ще отстъпи пред ухажванията му и ще преразгледа поведението си през оставащия период от време до края на траура.
Трей се появи в тази наситена с високо напрежение, макар и джентълменска, атмосфера точно два часа след като пристигна в Париж.
По време на шестдневното пътуване настроението на Трей се бе колебало рязко между щастието и потиснатото раздразнение. Когато препрочиташе писмото на Гай, което той правеше толкова често, че знаеше думите наизуст, не можеше да мисли за нищо друго освен за радостта си, че отново ще види Емпрес жива. И обратно — обикновено това чувство го обхващаше след няколко коняка — горчивината изместваше чистото щастие. По дяволите, Емпрес каза, че ще му пише, с ожесточение си мислеше той, а не писа. Нима беше само една користолюбива жена, изпълнена с лични амбиции, която Валери с лекота бе убедила, че той не е на разположение като съпруг? Затова ли си бе тръгнала? В спомените му, оцветени от коняка, неукротимият характер на Емпрес придобиваше предприемчиви черти. Без съмнение, решението й да се продаде в Хелена е било едно доста практично начинание. Предложението й да спаси живота му, сигурно е било продиктувано от страха, че ако умре, в банката няма да осребрят чека му. Дори след сблъсъка си с Валери, Емпрес бе останала невредима. Бе по-скоро ядосана, а не наскърбена.
В по-мрачните мисли на Трей Емпрес бе най-прагматичната жена, която някога бе познавал. Дори в предразполагащото към това общество на границата, белите жени не отиваха Доброволно на търг в някакъв си вертеп. Обяснението й от онази вечер в ранчото, когато му говореше, че ще го чака във Франция, изглеждаше някак си студено и сдържано, без прочувствените сълзи, които човек би могъл да очаква при обсъждането на такава една раздяла.
Беше късно следобед и той отдели време само колкото да се регистрира в хотела и да прехвърли три сака, преди да се спре на консервативния черен цвят. Ръкавици? Без ръкавици. Пари? Натъпка няколко големи банкноти в джоба си, провери още веднъж адреса на Гай и припряно се спусна през фоайето към чакащата го карета.
Не бе подготвен за разкоша на хотел „Джордан“. Не очакваше, когато пристъпи прага и влезе в позлатеното мраморно фоайе, надменният иконом да обяви Емпрес Джордан като госпожа Теранс Майлс. Първата му реакция на новината за нейната женитба бе враждебна, макар че, с горчивина си помисли той, би трябвало да се досети. Нали в първото си писмо Гай бе споделил, че Преси се е погрижила за всичко.
Когато вратите на салона се отвориха и икономът обяви името му, той определено не бе подготвен за същинската тълпа мъже, наобиколила Емпрес, която седеше като кралица сред придворните си. Реакцията му на аромата на бял люляк бе незабавен интуитивен копнеж. Щеше да разбере, че тя е в стаята дори и с вързани очи.
Видимо изненадана, Емпрес ахна и втренчи очи в него. Кръвта се отдръпна от лицето й. Той дойде, бе първата проблеснала през съзнанието й мисъл.
В помещението се възцари подхранвана от любопитството тишина. Всички забелязаха бледността на Емпрес, след което очите им се обърнаха към отворената врата и красивия мъж, застанал в рамката й. Всеки инч, от главата до петите му, бе пропит с екзотика. Личеше, че е със смесена кръв, въпреки безупречната кройка на костюма му. Висок, добре сложен, със сияеща дълга коса, черна като криле на гарван, преливаща в нюанси на синьото, там където улавяше светлината. Бронзовата му кожа бе така прекрасна, че мигом в съзнанието на всички изплува нецивилизованото, диво величие на Запада. Черният редингот, който носеше върху жилетка в лимоненожълти и лазурносини цветове вместо да смекчава, още повече подчертаваше острото усещане за мъжественост в чисто физическия смисъл на тази дума. А когато се усмихна на внезапното затишие, извивката на устните му бе като вълча гримаса, светлите му очи се присвиха с хищнически блясък и той отвърна на мълчанието с високомерие, което явно му бе присъщо.
Сякаш изведнъж всички бяха замръзнали. Мъжете около Емпрес бяха хванати неподготвени и сега стояха зашеметени, а нейният явен шок бе съвсем необичаен за жена, известна със своята самоувереност.
Удивителният мъж на вратата излъчваше мощ, която нахлу в салона като вихър. Той не знаеше какво е очаквал от първия път, когато отново види Емпрес, но със сигурност не бе това — как да се каже точно? — кохорта от мераклии. Завладя го необуздана ревност. Сега поне бе наясно защо не си беше направила труда да му пише, помисли си Трей. Светлите му очи оглеждаха мнозинството от мъже. Някои от тях му бяха познати от тълпите приятели на Ести. Високи, ниски, мускулести, слаби, стари, млади, някои от тях облечени в жокейски сака, като че ли идваха направо от езда в Bois, други издокарани в съответното вечерно облекло.