Но всичките богати.
Разбра това веднага.
Докато той правеше своите изводи, някъде дълбоко в него се надигна едно мощно чувство, повлияно от единственото съображение, че тълпите от мъже бяха наобиколили жената, която той инстинктивно смяташе за своя. Независимо от новото й име, каза си той, и от новия й съпруг. С усилие овладя импулса си да свие пръсти в юмруци и да се нахвърли върху мъжете около Емпрес. В края на краищата, това беше парижки салон.
Когато проговори, гласът му не издаваше гняв, а самообладание и бе скрупульозно учтив. Единствено мекият, провлачен акцент на Запада придаваше известен колорит на перфектния му френски. Както при повечето богати младежи, ежегодните пътувания в чужбина бяха част от образованието му.
— Добър ден, мадмоазел Джордан — каза той и умишлено пренебрегна името й по мъж и възможността някой от тези господа да е съпругът й. — Изглеждате… — той замълча и безочливо я огледа. Дори да бе вярно това, че миналия месец едва не е умряла, сега нямаше и следа от боледуване. Емпрес сияеше с целия си блясък — …във великолепно здраве. — Последните думи бяха произнесени бавно, със сладострастно провлачване. Погледът му лениво се спусна върху деколтето й и с окото си на познавач той отбеляза, че сега гърдите й са значително по-големи. Ако съпругът й наистина присъстваше, реши Трей, той бе много услужлив по отношение… компанията на жена му.
Арогантните думи и наглата оценка на Трей накараха Емпрес да се изчерви. Шокът от неговото появяване предизвика у нея противоречиви, неустановени чувства. Първата инстинктивна вълна на удоволствие бе незабавно заменена от тревога за Макс, а след безочието на Трей и отказа му да признае новото й име у нея бързо се надигна възмущение.
„Типично за Трей“, помисли си тя и негодуванието й ставаше все по-силно. Да нахлува обратно в живота й с такава самоувереност, с тези маниери и приказки, намекващи едва ли не за собственически права върху нея. Още ли е женен? запита се тя в следващия миг. Дали жена му е в Монтана, или пътува с него и сега го чака в някой хотелски апартамент? Възможно ли бе да се е развел? Защо се бе появил така внезапно, след толкова месеци? Все въпроси, останали без отговор, с които нямаше желание да се занимава сега, когато бавно и с огромни усилия бе намерила компромис със собствените си чувства и бе успяла да превъзмогне мъката от горчивите си спомени. Твърде дълго се бе борила, за да достигне примирие със собствения си копнеж, да потисне силните мъчителни спомени за Трей до по-поносимо ниво. Няма да му позволи, разгорещено реши тя, да влезе в живота й отново и нехайно да прекатури трудно извоюваното й спокойствие.
Също като Емпрес и дук дьо Век мигновено и оправдано възнегодува срещу собственическия тон на Трей Едва напоследък Емпрес бе започнала да отвръща на изтънченото му ухажване със закачлив смях, който той намираше за очарователен и окуражаващ. Според собствения му опит младите вдовици бяха възможно най-добрите любовници, а след раждането на детето контесата бе предизвикателно чувствена. Говореше се, че бе настоявала да кърми детето си сама — нещо нечувано и кръговете на Сен Жермен, но типично за нейната независимост, която той намираше за толкова очарователна. Очакваше, че и в други аспекти на живота си тя ще е така необикновена и вече й бе избрал огърлица от огнени рубини, която възнамеряваше да й подари за спомен от първата им нощ заедно. Този тъмнокож мъж е прекалено дълга коса и предизвикателно поведение го притесняваше. Той се обърна към Емпрес, която седеше до него на бродираната кушетка, и я попита с нисък глас, в който звучаха едновременно небрежност и внимание:
— Да изхвърля ли този мошеник?
Емпрес с облекчение откъсна очи от силната мъжественост на Трей. Видът му предизвикваше непокорни чувства и мамещи помисли.
— Няма да е необходимо, Етиен. — Тя откри, че може да говори с нормален глас, дори когато сърцето й тупкаше неконтролируемо и това я окуражи. — Господин Брадок-Блек и аз сме стари приятели и съм свикнала с неговата фамилиарност.