— Във всеки случай, няма да можеш — благо отвърна Трей и с явно предизвикателство се приближи към групата мъже, насядали около Емпрес.
Дукът мигновено скочи на крака. Гневът бе изписан върху лицето му. Уменията му с пистолети и рапира бяха смъртоносни и добре известни. Преди да успее да от прави собственото си предизвикателство, Емпрес докосна ръката му и тихо прошепна:
— Недей, Етиен.
Трей премести поглед към малката ръка на Емпрес върху ръката на дука, а след това и към гордото му лице, сега леко почервеняло.
— От нея ли получаваш заповеди, Етиен? — нахално попита Трей, разгневен от преимуществото на мъжа, разположил се така интимно до Емпрес. Нямаше значение кой е той и защо седи на почетното място до Емпрес на малката кушетка. Слабият мъж във великолепно ушит туиден костюм от „Харис“ бе съперник, който посягаше на негова лична собственост и действията на Трей бяха по-скоро импулсивни, а не ръководени от разума.
— Дръж се прилично Трей. Не си във вертепа на Лили — разгорещено му напомни Емпрес. Зелените й очи пламтяха от яд.
— По нищо не личи — провлачено отвърна Трей със стиснати в подигравателна усмивка устни.
Емпрес не можеше да повярва, че той е способен на такава грубост. Тя си пое дъх, за да се успокои и много тихо каза:
— Сигурна съм, че с твоя вкус едва ли можеш да схванеш разликата.
— Права си, разбира се. Така и не успях да се науча — също така тихо отвърна той. Светлите му очи я пронизваха. — Знаеш старата поговорка: „В тъмното всички жени…“
Приказките за Лили не говореха нищо на дука, но заключението, което Трей се канеше да направи, го накара разгневено да вдигне свободната си ръка и да направи крачка напред.
Емпрес стисна ръката му по-силно и започна да го увещава с тих напрегнат шепот:
— Моля те, Етиен. — Не искаше скандали. — Моля те, заради мен… — повтори тя с тих гърлен тон:
Като отстъпи пред интимната нотка на неизказано обещание в гласа на Емпрес, дукът бавно свали ръката си и грациозно се настани до нея. „Ще се оправя с малкото парвеню по-късно“, помисли си той и нарочно протегна ръка върху облегалката на кушетката, така че тя остана собственически отпусната близо до голите рамене на Емпрес.
— Може би ще можем да обсъдим нашето приятелство с контесата в по-удобно време — с приятна усмивка каза той. Очите му бяха ледени. — Насаме. Дълго ли ще останете в Париж?
— Колкото трябва — отговори Трей и учтиво се усмихна. Гласът му беше прекалено мек, а погледът му светеше предизвикателно.
— За Бога! — възкликна Емпрес. Отнасяха се към нея сякаш беше някакъв трофей. — Няма ли да престанете с просташкото си държание? Дали ще съм на разположение и кога — продължи тя с искреност, за която всички бяха съгласни, че е придобила в Америка, — ще реша аз — яростният поглед, който отправи на Трей бе непоколебим, — а не някой от вас двамата.
— Чуйте, чуйте — жизнерадостно се обади принц дьо Морн, който винаги се забавляваше от сладкия открит маниер на Емпрес. Тя беше едно очарователно изключение от останалите аристократки, които винаги се съгласяваха с всичко, което той казваше. — И моля ви, скъпа госпожо, включете и мен в окончателното си решение.
Емпрес хвърли на Иполит изпълнен с благодарност поглед, заради лекомисления начин, по който разведри нагнетената атмосфера и в гласа и погледа й пролича признателност:
— Скъпи Иполит, вие определено сте най-забавният от приятелите ми и съм ви много благодарна за това, защото не понасям скуката.
— За мен е чест — отвърна младият принц и се поклони на Емпрес с школувано движение — да посветя живота си на целта да облекчавам живота ви от скуката.
Дукът изглеждаше огорчен.
— Не поощрявайте донжуановските му наклонности, Емпрес, или всички ще скучаем до смърт — сухо каза той. Погледът под гъстите му мигли бе натежал от укор.
— Аз имам нужда да пийна нещо — заяви Трей и погледът му обходи помещението за масичката с напитките. В гласа му звучеше явно неодобрение към дебелашките комплименти на Иполит. Той забеляза сервизната масичка и се отправи към нея, като мислеше раздразнено: „Божичко! Изплезили са езици след нея като глутница вълци.“ И по обичайния си начин, реши той, като си сипа чаша коняк, Емпрес се справяше без особени трудности. Най-много го удивяваше способността й да намира равновесие в приятната игра на любовта. Някога, цинично се поправи той. В тази парникова атмосфера с многобройните мъжки, погнали разгорещено една кучка, чувствата му се промениха в мрачно оскърбление, като обмисляше единствената възможна оценка на тази смесица от една жена, много мъже, отсъстващ или прекалено услужлив съпруг и флиртове. Явно, както и в Монтана, Емпрес беше на разположение за онзи, който предложи най-високата цена. За щастие, реши той, отровен от ревност, имам достатъчно пари, за да закупя част от скъпоценното й време.