Но, при все че Трей означаваше красота, наслада и вълнения, атмосферата около него бе твърде разредена за нея. Беше предложил само това, което предлагаше на всички жени, а тя бе достатъчно простодушна, за да си въобрази, че може да очаква нещо повече. Трябваше да се постарае да не се поддава в такава степен на обаянието му. Също както правеха другите жени. Той даряваше удоволствие и желаеше същото в замяна. Нищо повече. Така че, дори като любовник да притежаваше върховната омая, тя бе проявила разум и бе избягала от него, напомни си Емпрес. Тя бе зряла и разумна жена и можеше да се справи с обаянието му.
— Желая те — небрежно каза той и я стресна с думите и безочието си. Говореше богаташкото синче и с присъщата си арогантност гледаше отвисоко на всичко, което се бе случило през тези месеци. Това бе Трей Брадок-Блек с родителите милионери, с мините, коневъдните ферми и с необикновено красивото си лице. Не биваше да се стряска така. Не може вече да е забравила.
— Съжалявам — решително отвърна Емпрес, като се опитваше да потисне острия отговор, който думите му провокираха. — И дума да не става. — Но горещият му поглед и мързеливите му думи я докоснаха така, както само той можеше и сетивата й потрепериха от прилива на силно желание. Пълните й с мляко гърди реагираха на трепетното удоволствие и тя рязко се изправи, решена да устои на чувствената съблазън на Трей. Не си правеше илюзии, че той иска нещо повече. Думите му бяха съвсем ясни. Тя бързо си пое дъх, за да успокои сетивата си, които упорито продължаваха да треперят, въпреки разумното й решение и с възможно най-безизразен глас каза: — Ако обичаш. Време е да си тръгваш. Трябва да се облека. Тази вечер има опера. Thais.
За миг настана тишина.
— Thais е любимата ми опера, а не съм поканен? — усмивката на Трей очароваше.
— Не — твърдо отвърна тя, докато се опитваше да поуспокои дишането си — нещо доста трудно за нея, при условие, че Трей бе в салона й, и то достатъчно близо, за да я докосне.
Пръстите му заопипваха кадифето на полата й.
— Жалко.
— Сигурна съм, че ще намериш начин да се забавляваш — отговори тя и го попита с тон, за който се надяваше, че е безпристрастен. — Доведе ли жена си?
— За щастие — отвърна той, — нямам жена.
Емпрес почувства как за миг в нея се надигна гняв от неговото безгрижие.
— Поздравленията уместни ли са?
— Съвсем определено. — Усмивката му бе подканваща.
— В такъв случай, смятай, че съм те поздравила — рязко каза тя, отиде до вратата и я отвори. Съвсем типично за Трей — щом жената стане нежелана, освобождава се от нея. Чиста работа. Тонът му бе учтив, усмивката — спокойна, сякаш една нежелана съпруга бе само временно неудобство.
— Къде е господин Майлс? — с безразличие попита той и разбрал намека й се изправи. Въпросът му бе нехаен. Незаинтересоваността му дали господин Майлс изобщо съществува, бе повече от очевидна.
— За щастие, няма господин Майлс — имитира непочтителните му думи за жена му Емпрес.
Тъмните му вежди се повдигнаха въпросително.
— А защо се преструваш? — попита той. Като на светски човек причината трябваше да му е ясна, но той бе достатъчно раздразнен и озлобен от флиртуването й през следобеда, за да настоява неучтиво да го чуе от самата нея.
Емпрес се поколеба. Не изпитваше неудобство от собственото си положение, по-скоро искаше да запази съществуването на Макс в тайна от Трей.
— Предпочитам да ме възприемат като вдовица…
— А, да, веселата вдовица — осъдително я прекъсна той. По лицето му беше изписано, че си припомня жадната й сексуалност. — Разбирам колко отива това на… ъъъ, контактната ти личност. — Гласът му звучеше развеселено. Но не и очите.
— Защо търсиш секс във всяко нещо, което кажа? — възрази тя и затвори вратата, за да не правят разговора си достояние на прислугата.
— Правя си изводите — отвърна й той — след откритата, непогрешима похот, която наблюдавах по време на следобедния ти чай. — Миглите му прикриха очите наполовина, сякаш от нещо се беше погнусил. — Възхищавам се от твоята сърдечност — сухо продължи той. — Нямаше човек, който да си тръгна оттук с разбити надежди. — „Да я вземат мътните!“, маниерите й бяха съвършени. Грациозна, гостоприемна… Погледите, които хвърляше, бяха едновременно живи и, когато поглеждаше изпод гъстите си мигли, окуражителни.